На 16 юли се навършват 30 години от кончината на един от видните богослови и педагози на Българската православна църква през 20 в. - професор Георги Петков Царев. По преценката на любовта на неговите близки и ученици той си отиде рано, макар и пенсиониран. Защото знаехме, че можеше да даде още много на българското богословие и на православния български народ. Но нашата преценка няма значение пред Божия промисъл за всекиго от нас.
Според думите на Светейшия Български патриарх Неофит, казани преди години, "жизненият път на проф. Георги Царев е ясен и целенасочен". Роден на Благовещение, 15 март 1915 г., в панагюрското село Мечка, сега Оборище, той от малък се посвещава на Божието дело сред нашия народ. Завършил СДС и БФ на СУ, Г. Царев учителства 2 години в IV мъжка гимназия в София, след това в Свещеническото училище при Черепишкия манастир, Врачанско (1946-1950 г.), а след преместването там на Софийската духовна семинария (междувременно обединена с фактически закритата Пловдивска духовна семинария) преподава в нея Свещ. Писание на Стария и на Новия Завет до края на 1967 г. От 1 януари 1968 г. е назначен за възпитател в пансиона на Духовната академия "Св. Климент Охридски" и от 1 юли 1969 г. - за старши преподавател по Въведение и Тълкувание на Свещ. Писание на Новия Завет в академията. От 1 юли 1971 г. Г. Царев е избран за доцент и ръководител на катедрата по Свещ. Писание на Новия Завет, а от 16 ноември 1976 г. става професор. Преподава до края на 1980 г., когато беше пенсиониран. Почина на 16 юли 1986 г.
Проф. Царев има ценни публикации в поредицата “Пособия за изпитните събеседвания на енорийските свещеници”, свързана с много полезен образователен почин на Св. Синод. Пише още редица тълкувания на новозаветни и старозаветни текстове, поместени в Годишник на Духовната академия и сп. “Духовна култура”. От 1967 г. е член на Библейската комисия при Св. Синод, подготвила нов превод на Новия Завет и ревизия на синодалния превод на Стария Завет на Библията - за съжаление останал неотпечатан. Успоредно с научната и преподавателската си работа Г. Царев е редактор и главен редактор на "Църковен вестник" и списание "Духовна култура", издания на Св. Синод (списанието през последните 10-ина години тихомълком беше закрито - б. р.).
Като примерен християнин и авторитетен богослов проф. Царев е бил избиран за епархийски съветник на Софийския митрополит, за църковен настоятел в енорийската си църква "Св. Преображение", участваше дейно в църковния живот до сетния си дъх. За всичките му заслуги към БПЦ проф. Царев беше награден с църковния орден "Св. Климент Охридски" - І степен, златен. От името на Св. Синод на БПЦ Българският патриарх Максим го нарича "усърден труженик на богословската наука от младини", успешно работил с писмено и живо слово в полето на Свещеното Писание на Новия Завет, вещо разработил редица проблеми от тази област и оставил дълбоки следи в нашето новозаветно богословие.
Много ученици и студенти на образцовия педагог и учен Георги Петков Царев и днес си спомнят с най-добри чувства на признателност и благоговение за своя незабравим учител и професор. Но е добре и онези, които за пръв път прочитат сега за него, да кажат заедно с нас:
Бог да го прости и приеме в Своите небесни селения!
Да бъде вечна паметта му!