През този месец уважаваният учен и дългогодишен преподавател в Духовната академия и Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. д-р Антоний Ангелов Хубанчев навърши 80 години. Той е една от знаковите личности, работили в областта на българското богословие през последния половин век. Проф. Хубанчев продължава да е неуморен учен, който следи развитието на богословието, вълнува се и участва в църковния и обществения живот, като запазва своята критичност и бодър дух.
За „дългогодишната му учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на богословските науки” на 3 декември 2008 г. е почетен от Софийския университет с почетния знак (със синя лента).
По повод своя 80-годишен юбилей проф. Хубанчев написа: "Господи, частицата време, която Ти си ни дал на тая Земя, е дар тъй скъпоценен и неудържимо преходен!... Отминаващите години, изпълнени с горест или с щастие, дните отлитащи и часовете на преживяните дни ни принадлежат и ние съществуваме във времето... Вседържителю, дай ни сили в преходността на миговете бързотечни да намерим спасителния брод към Теб, към Твоята любов и истина, за да дадем искрица светлина и радост на хората, които срещаме и отминаваме през земния си път!"
Жизненият и академичен път на проф. Антоний Хубанчев минава през бурните години на сериозни изпитания към хората на Църквата. Проф. Хубанчев е роден на 20 май 1936 г. в Разград. Неговият баща, енорийският свещеник Ангел Хубанчев, е виден духовен общественик в града. Допринася за религиозно-просветната дейност в Разград и смело изобличава пропагандираните от комунистите атеистичните идеи. Заедно с проф. Асен Златаров изнася лекции в разградското читалище, разкриващи богоборческия дух на комунизма. Полага много усилия за построяване на втори храм в града и за благолепието на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Развива активна благотворителна дейност. През 1944 г. заедно с други видни интелектуалци е арестуван и измъчван, а на 13 март 1945 г. е разстрелян от комунистическата власт. Последните му думи към съпругата и двете невръстни деца – Здравко и Антоний - са: „Аз умирам невинен, не страдайте за мене! Умирам в името на Христа!” Големият син Здравко е осъден през 1949 г. на 8 месеца затвор, като е обвинен в „клеветнически твърдения, уронващи престижа на СССР”. Въпреки несгодите и лишенията децата на отец Ангел следват заветите на своя баща в живота си.
Антоний се посвещава на богословието и през 1956 г. завършва Духовната семинария, а през 1960 г. - и Духовната академия в София. През 1968 г. се дипломира и във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Владее блестящо немски и руски език. Специализира в Старокатолическия факултет в Берн, Швейцария, от 1968 до 1970 г. и в Източно-църковния институт на Римокатолическата църква в Регенсбург, Германия, от 1980 до 1981 г.
В периода 1973-1981 г. Антоний Хубанчев е асистент в Духовната академия, през 1979 г. придобива научна степен кандидат на богословието (отговаря на сегашната "доктор"), а от 1982 г. е доцент. През 1988 г. става професор в Духовната академия, трансформирана през 1991 г. в Богословски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Гост-преподавател е във BTУ “Св. Кирил и Методий” от 2003 до 2004 г.
Научно-изследователската му дейност е в областта на християнската философия и антропология и на психология на религията.
Член е на Съюза на учените в България, както и на Богословската комисия при Св. Синод на Българската православна църква от 1980 до 1990 г.
Заема редица отговорни академични позиции:
Член на Специализирания научен съвет по философия (СНС) при ВАК (1992–1995 г.).
Член на СНС по психология при ВАК (1995–2003 г.).
Член на СНС по теология при ВАК (2004–2007 г.).
Председател на СНС по теология при ВАК (2007–2011 г.).
Научен ръководител е на много докторанти по Християнска философия и по Психология на религията.
Проф. Хубанчев е главен редактор на “Църковен вестник” (от 1980 до 1990 г.), на списание ”Богословска мисъл” (от 1996 до 2000 г.), както и на списание „Духовна култура” (2006–2007 г.)
В екип с проф. д-р Славчо Вълчанов реализират Научно-изследователски проект „Библията – база за диалог в културния живот и конфесионалните взаимоотношения в България като член на Европейския съюз“ (Премиран в Национален конкурс „Идеи“ при фонд „Научни изследвания“ на МОН и СУ „Св. Климент Охридски“, 2009–2012 г.).
Съосновател с проф. д-р Славчо Вълчанов на Институт „Библия–култура–диалог" и член на УС (2009 г.).
Автор е на книгата „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Голяма част от материалите в нея са излъчени по Българската национална телевизия в неделната вечерна рубрика "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Това са размисли за основни въпроси на вярата и християнския морал.
Библиография на проф. д-р Антоний Хубанчев
Вижте още: Духовният порив на богословието
