Само малка част от българските ученици изучават религия в училище. Това стана ясно на провелата се вчера в София конференцията „Възпитание в Българското училище. Изграждане на морални ценности и национална идентичност чрез религиозно образование“. На форума, организиран от фондация „Дарби“, се събраха представители на Св. Синод, МОН, регионалните инспекторати по образование, общините, богословските факултети в София и Велико Търново, на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", духовници, учители по религия и общественици. Те се обединиха около схващането, че религиозното образование е изключително важно за българските ученици. Лекторите отбелязаха, че в съвременното българско училище не се обръща достатъчно внимание на възпитанието на децата и тази задача се оставя само на семейството. Според изследване, близо 1/3 от учителите не смятат, че са задължени да възпитават поверените им ученици.
Бяха приведени примери за благотворното влияние на учебното съдържание по религия върху поведението на децата и отношението им към себе си, другите и света. Ловчанският митрополит Гавриил, председател на културно-просветния отдел на Св. Синод, напомни, че висшата църковна власт настоява предметът Религия да стане задължителен за българското училище. Той каза, че децата трябва да се възпитават в страх от Бога, защото това води до по-здрави морални устои у младите хора.
Експертът от МОН Коста Костов разясни нормативните основи на предмета Религия и призова да се използват повече възможностите, които дава ЗИП - Религия в училище. Той обясни, че не може да се очаква да бъдат направени изведнъж големи промени в регламента за провеждане на обучението по предмета Религия и затова най-разумно е да се използват сегашните възможности, дадени от закона, за да се върви към разширяване на броя на обхванатите от предмета деца.
Белоградчишкият епископ Поликрап също отбеляза важността на малките стъпки, които обаче водят към желаната от всички цел: повече ученици да се ограмотяват религиозно. Еп. Поликарп отбеляза: „Ако продължаваме да изискваме "всичко или нищо" при провеждането на предмета Религия в училище, със сигурност ще получим нищо“. Според него е важно да се променят нагласите на обществеността към изучаването на този предмет, което би следвало да е една от основните задачи на Църквата днес. Необходимо е сътрудничество на всички, които участват в този процес, и те да работят в тази насока без да пестят силите си, каза епископът.
Участие във форума взе и кметът на Кюстендил Петър Паунов, който обясни, че любовта е била основната му мотивация да подкрепи обучението по предмета Религия на територията на общината. Според него „институцията на семейството е катастрофирала“, а децата не са щастливи от презадоволеността си с материални придобивки. Г-н Паунов смята, че щом на децата не се осигурява християнско образование и възпитание, не им се дава любов. От 2010 г. на територията на община Кюстендил се изучава Религия като СИП и като извънкласни дейности във всички училища и детски градини. Според него това е променило климата в училището и града.
В заключение на семинара стана ясно, че все още не са използвани максимално възможностите, които нормативната уредба дава за обучение по Религия в училище. Участниците се съгласиха, че е необходимо да се постигне промяна в обществените нагласи към този предмет, както е нужно и по-активното включването на родителите и Църквата в усилията да се възпитава младото поколение в традиционните нравствени ценности на християнството, които са ценности на нашия народ.
