Днес от 18 ч. в храм „Св. Богородица – Живоприемни източник“ в кв. „Подуене“ архим. Герасим, главен секретар на Св. Синод, заедно със столични свещеници, ще отслужи четвъртата част от Богородичния акатист.
Всеки петък през първите четири седмици на Великия пост в православните храмове се чете по една част от Богородичния акатист. Днес ще се прочете четвъртата част от Акатиста, а през следващата, пета седмица на Великия пост, ще бъде прочетен целият акатист.
Акатистът е жанр в църковните песнопения и означава буквално „неседален“, т. е. песен, през време на която не се седи (Ακάθιστος ύμνος). Състои се от множество благодарствени молитви към Спасителя Христос, Пресвета Богородица или някой светец.
Акатистът към св. Богородица е религиозна поема, написана по всяка вероятност през шестото столетие. В поетична форма са разказани най-важните догматически истини за Иисус Христос, Неговото въчовечаване, ролята на св. Дева за спасението на човека, за нейната чистота и святост и др. В други стихове се говори за борбата на човека да се съедини с Бога и за помощта, която търси от Спасителя и св. Богородица в тази борба.
Независимо от различни други предположения, много вероятно е автор на този химн да е св. Роман Сладкопевец († 556 г.) – един от най-големите гръкоезични поети и композитори. Неговият акатист спада към жанра византийска музика, наречен „кондак“, и се състои от 24 строфи – 12 големи, наречени икоси, и 12 по-малки, наречени кондаци, които започват с 24-те букви от гръцката азбука. Икосите във втората си част съдържат многократния рефрен „Радвай се“, а кондаците завършват с „Алилуя“.
