Днес от 18 ч. в църквата "Св. Богородица - Живоприемни източник" в квартал Подуене архимандрит Герасим, главен секретар на Св. Синод, ще отслужи четвъртата част от Богородичния акатист заедно със столични свещеници.
Всеки петък през първите четири седмици на Великия пост в православните храмове се чете по една част от Богородичния акатист. Днес ще се прочете четвъртата част от Акатиста, а през следващата, пета седмица на Великия пост, ще бъде прочетен целият акатист.
Акатистът е жанр в църковните песнопения и означава буквално "неседален", т. е. песен, на която не се седи (Ακάθιστος ύμνος). Състои се от множество благодарствени молитви към Спасителя Христос, св. Богородица или някой светец.
Акатистът към св. Богородица е религиозна поема, написана по всяка вероятност през VI век. В поетична форма са разказани най-важните догматични истини за Иисус Христос, Неговото въчовечаване, ролята на св. Богородица за спасението на човека, за нейната чистота и святост и др. В други стихове се говори за борбата на човека да се съедини с Бога и за помощта, която търси от Спасителя и св. Богородица в тази борба.
Независимо от различни други предположения много вероятно е автор на този химн да е св. Роман Сладкопевец (+556 г.), един от най-големите гръкоезични поети и композитори. Неговият акатист спада към жанра византийска музика, наречен "кондак", и се състои от 24 строфи - 12 големи, наречени икоси, и 12 по-малки, наречени кондаци, които започват с 24-те букви от гръцката азбука. Икосите във втората си част съдържат многократния рефрен "Радвай се", а кондаците завършват с "Алилуя".
