Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отправи великопостно послание към свещенослужителите в Софийска епархия, в което той ги призовава да не изоставят телесния пост, но и да го съчетават с духовен подвиг и усилена молитва, за да бъде св. Четиридесетница полезна за свещениците и ръководените от тях вярващи. Той призова към особено усърдие в богослуженията и към проницателни проповеди, призоваващи към покаяние. "Призовавайте, братя, към тайнството на изповедта и причастието! Нека народът Божий да участва с благоговение и страхопочитание в светата Евхаристия, за да бъде благодатно и спасително попрището на поста", се казва още в обръщението на Софийския митрополит.
Традиционно всички предстоятели на православните църкви, както и епархийските митрополити правят великопостни обръщения към клира на своята църква, но и към целия вярващ народ. Тази традиция у нас сега се възобновява чрез посланието към софийския клир на Българския патриарх, който е и Софийски митрополит.
Целият текст на обръщението гласи:
"Възлюбени отци и братя,
Времето, в своя неспирен бяг, отново ни доведе до чудните дни на Великия пост. Благодатен период за покаяние, за мистично преживяване и осъзнаване на собствената греховност. Светата Четиридесетница - това са дни на усилна молитва, която ни освобождава от бремето на света и стремежа към материалното. Пред нас се открива нов път, по който трябва да тръгнем, освободили се от оковите на греха, и да достигнем до заветната цел на поста – светото Възкресение Христово.
Постът не е лицемерно демонстриране на благочестие. Трябва „да покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно“ (Мат. 6:18), зове нашият Спасител. Същността на поста не е само външното въздържание от храни, а това е духовен подвиг, тайнствено пътуване през пустинята на светата Четиридесетница, където никога не трябва да забравяме словата на свети Йоан Златоуст, които гласят: „Въздържанието от храна е прието, за да отслаби силата на плътта – да укроти тялото и да го направи покорно на духа. Постещият преди всичко трябва да обуздае гнева си, да се поучи на кротост, да стане снизходителен, да има съкрушено сърце, да прогонва нечистите помисли, да не бъде сребролюбец, да прави милостиня, като всякога си представя неугасващия огън и нелицемерния съд.“
Колко ясно го е изказал светият отец и колко важно е това за свещенослужителя, когото Господ е избрал да води Неговото стадо, поверил му е народа Божий и го е облякъл с отговорността за спасението на душите на вярващите. Затова презвитерите църковни трябва да са пример на християнско благочестие.
Призоваваме ви, братя, свещенослужители Христови, да бъдем активни в молитва и въздържание през дните на поста, та да бъде той благодатен за вас и поверените ви пасоми.
Да не се изоставя телесният пост без належаща причина, като се усилва личното духовно въздигане, черпейки от богатата съкровищница на богословската книжнина.
Богослуженията в тези дни да се отслужват в покайна, мистична отдаденост, подкрепени с проницателни проповеди, които призовават към покаяние. Всекидневно да отдаваме служението и молитвата си към нашия Господ Иисус Христос.
Призовавайте, братя, към тайнството на изповедта и причастието! Нека народът Божий да участва с благоговение и страхопочитание в светата Евхаристия, за да бъде благодатно и спасително попрището на поста.
В тези дни да бъдем милосърдни и състрадателни към болните и немощните, към всички онези, които имат нужда от нашата любов и грижа, за да бъде постът наистина лекарство за нашата душа.
Ще завършим, братя, отново с наставлението на свети Йоан Златоуст, чиито слова звучат и днес актуално: „Ето, това е, възлюблени, истинският пост: приемлив за Бога, спасителен за човека и за всички полезен. Последствие от него е придобиването на небето.“
Всесърдечно желаем лек, спасителен, истински, духовен, постен подвиг на благочестието и Христовата любов да бъде с всички нас!"