Денят на храбростта – 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър Първи Батенберг учредява първото българско отличие – ордена „За храброст“. Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. С указ от 9 януари с. г. пък се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.).
През 1926 г. 6 май започва да се чества като двоен празник – Ден на храбростта и на Българската армия. Това отговаря и на вярването, че св. Георги е закрилник на българската войска. С указ на военния министър пет години по-късно – през 1931 г. това става официално.
До 1933 г. празникът е честван в столицата на „Площада на победите“. След това център на тържествата става площадът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, където е отслужван водосвет за благославяне на бойните знамена – традиция, която се спазва и досега на Гергьовден. След водосвета празникът достига своята кулминация – започва т. нар. Гергьовски парад. До 9 септември той е една от най-големите атракции в София.
Парадът е тръгвал от Военното училище (днес Военната академия), преминавал е през Орлов мост, Народното събрание и Двореца и е стигал до Лъвов мост. В колоните на маршируващите е имало строга субординация – парадът е водел лично министърът на отбраната, следван от генералитета, кавалерите на ордена „За храброст“ и запасното офицерство. След тях са марширували ескадроните на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, юнкерите и кадетите. Техните блокове са били най-впечатляващи – те са преминавали в карета от дванадесет редици по дванадесет души и са привличали погледите на младите столичанки. На стълбите на Народното събрание парадът е приемал лично цар Борис Трети – в качеството си на държавен глава и върховен главнокомандващ. Сред официалните лица място са имали царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място сред тези гости се е отреждало на останалите живи опълченци и ветераните от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна.
За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, която до тази дата е нетрадиционна. След 1946 г. традицията на честването на празника на Българската армия е прекъсната.
От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. На този Гергьовден е проведен и първият военен парад в историята на демократична България. В него участват само армейски блокове. През 2001 г. в Гергьовския парад е включена и бойна техника на Сухопътните войски и авиацията.
* Източник: Агенция „Фокус“
