В навечерието на Архангелова задушница в Стара Загора излезе първата книжка на „Аязмо – списание за православен живот“. Публикуваните в него материали са обединени предимно от темата за смъртта – от гледна точка на Православието и на светското общество. Разгледани са състоянието на гробищния парк в града и предложението за изграждане на крематориум. Друг акцент в изданието е празникът Архангеловден. Списанието разказва за два храма, посветени на св. Архангел Михаил – новоизграденият храм в село Колена и напълно обновената старинна църква в село Ягода. В „Аязмо“ са публикувани и художествени материали, в това число част от първите преводи на български език на поезията на протойерей Генадий Заридзе.
Публикуваме уводните думи към първия брой на новото православно списание.
Дума на броя: СПАСИТЕЛ
Какво означава „спасител“ в разговорната реч днес? Първата асоциация е за човек, който се хвърля да спасява удавници. Защото такава е представата ни за „спасение“ – живееш небрежно, обикаляш на воля плажовете на живота, сърфираш, гмуркаш се и като тръгнеш да потъваш, чак тогава викаш с цяло гърло „Помощ!“. И това е в добрия случай – ако все пак се усетиш навреме и успееш да извикаш.
Да видим сега какъв смисъл влагали в тази дума нашите предци в миналото. На гръцки думата спасение – σωτηρία, има два корена. Първата й част идва от „цял, невредим, неповреден“, а втората – от „съхранявам, наблюдавам“, в смисъл на „пазя, наглеждам“. Покрай последното, сигурно вече се досетихте, че на български думата „спасение“ има връзка с глагола „паса (стадо)“. Това е то, исконното й значение: да спасиш някого, означава да го наглеждаш, да го пазиш, да го съхраниш цял, жив, невредим.
Ако забелязвате, говорим за нещо, което се случва по време на непрекъснатото общуване между спасителя и спасявания. Ето така нашите прадеди са тълкували спасението. Такъв смисъл вложили в думата. А сетне, като разбирали издълбоко цялостния този смисъл, гледали да бъдат близо до своя Спасител – в Църквата, да слушат Неговите думи – в Евангелието, да Му говорят – в молитвата, да са причастни Нему – в Евхаристията. А ние гледаме на спасението като на „Бърза помощ“ и сме сърдити и недоволни, ако линейката закъснява.
Днес сме изгубили способността си да проумяваме смисъла на някои от най-съществените думи. Значението им не се е променило, подменили сме го. Или в най-добрия случай сме го смачкали до неузнаваемост, свили сме го, ограничили сме го. И сме направили с думите това, което сме направили и с живота си – живей бързо, живей страстно, живей ненаситно живот за еднократна употреба.
Това е въртележката на езика. Собствените ни възгледи за света и живота до голяма степен определят „тълковния речник“ в главата ни. Това какъв съм аз, в какво вярвам, как разсъждавам, обуславя моя прочит на думата. Оттам насетне смисълът, който влагам в думите, ще моделира разбирането ми за живота. Как се излиза от този омагьосан кръг? Къде е истината? „Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6), ни казва Спасителят Иисус Христос. За да стигнем до Него обаче, трябва да се потрудим.
В този брой доста се говори за смъртта, но през призмата на живота – на вечния живот, на спасението. Ето защо избрахме за дума на броя думата Спасител.
Бел. ред: Екипът на Двери пожелава на новото православно издание успех и дълголетие!
