Днес е празник. Колкото и да е печално онова събитие, което се отбелязва и празнува на днешния ден, ние не преставаме въодушевено да почитаме паметта на самоотвержения Христов Предтеча и Кръстител св. Йоан, сина на Захария и Елисавета. И ще го празнуваме винаги, защото "между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоан", заявява Сам Спасителят (Лука 7:28).
Събитието е скръбно, затова го отбелязваме и с пост. При това в някои краища на България християните на този ден не само постят (строго, без олио, когато не е събота или неделя), но и не ядат нищо червено - нищо, което има цвета на кръвта на Предтечата.
По неговите свети молитви нека Бог се смили и над нас!
Из утринната за празника. Слава на „Всякое дихание“, гл. 6:
Отново Идориада беснее, пак се тревожи. О, коварни танци и пиршество с коварство! Кръстителят е обезглавен и Ирод е объркан. По молитвите, Господи, на Твоя Предтеча дарувай мир на нашите души.
Паки Иродия бесится, паки смущается. О, плясания льстивна и пира с лестию! Креститель усекашеся и Ирод смущашеся. Молитвами, Господи, Твоего Предтечи мир подаждь душам нашим.
Πάλιν Ἡρῳδιὰς μαίνεται, πάλιν ταράττεται. Ὢ ὅρχημα δόλιον, καὶ πότος μετὰ δόλου! ὁ Βαπτιστὴς ἀπετέμνετο, καὶ Ἡρῴδης ἐταράττετο. Πρεσβείαις Κύριε, τοῦ σοῦ Προδρόμου, τὴν εἰρήνην παράσχου ταῖς ψυχαῖς ἡμῶν.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hqff
