Днес, 16 юни, вторник, от 18 ч. в салона на Софийска митрополия ще се състои вечер, посветена на светия свещеномъченик Серафим, митрополит Петроградски, канонизиран за светец през 1997 г. от Руската православна църква.
Лекция за житейския и мъченическия път, както и за многостранните таланти на Петроградския митрополит ще представи г-жа Олга Райская-Качесова Николаевна, д-р по медицина и главен изследовател на живота и делото на св. Серафим.
Вечерта ще завърши с излъчването на филма „Молете Бога за нас“, посветен на жертвите на безбожния сталински режим, загинали на Бутовския полигон в Москва.
Св. Серафим Чичагов на младини, още като поручик Леонид Чичагов, е бил един от участниците в Руско-турската освободителна война, проявил геройство при преминаването на Стара планина, а и в боевете при Пловдив. Оженил се и имал четири дъщери, когато по съвета на духовния си старец, свети Йоан Кронщадски, решил да стане свещеник (1893 г.). Скоро обаче овдовял (1895 г.) и постъпил като монах в Троице-Сергиевата лавра с името Серафим (1898 г.), като преди това е поверил на близки семейства да се погрижат за образованието на дъщерите му. След поредица от назначения на отговорни постове като предстоятел и игумен архим. Серафим бил ръкоположен за епископ (1905 г.) и заминал за Сухумската епархия в Грузия (по това време под юрисдикцията на Руската църква). Сетне светителствал последователно в Орловската, в Кишиневската и в Тверската епархия. Там го заварила и революцията от 1917 г. Прогонен от болшевиките от Тверь, той бил назначен от Св. Синод за Варшавски митрополит, но не получил разрешение от властите да отиде в Полша. През следващите години преминал през многократни арести, затвор, двугодишно заточение в Архангелска област, докато накрая през 1928 г. е назначен за Петроградски митрополит. Но поради преследването му от властите (сред "провиненията" му било и участието в комисията по прославянето на св. Серафим Саровски през 1903 г.!) и влошеното му здраве синодът накрая го освободил от катедрата и го оставил "на покой". Не го оставили обаче болшевиките. Те го арестуват през ноември 1937 г., когато е вече на 81-годишен и след няколко седмици в затвора го разстрелват най-безжалостно, като го изнесли на носилка до мястото за разстрел!
Той именно е един от руските новомъченици, разстреляни на Бутовския полигон в Москва по време на безбожния режим. Само за една година, от 1937 до 1938 г., в траншеите на полигона са били убити над 20 хиляди души. Сред тях над хиляда свещеници, монаси и обикновени християни. Смъртно болен, на носилка носен от затвора до мястото на разстрела, св. Серафим завършва своя живот с думите: "Гонението ще свърши и Православието отново ще възтържествува. Днес мнозина страдат заради вярата, но това е пречистване на златото в духовната пещ на изпитанията. След това ще има толкова свещеномъченици, пострадали за вярата Христова, колкото не помни цялата история на християнството".
Заповядайте!
Входът е свободен.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hw86
