На 40-тия ден след Възкресение Христово честваме празника Възнесение Господне. На този ден ние отбелязваме събитието при, което Иисус Христос се възнася на небето и отнася обновената от Него човешка природа при Бога, „отдясно на Отца“, както се казва в Символа на вярата.
Празникът на Христовото възнасяне е засвидетелстван от дълбока древност. Особено ценни са свидетелствата на св. Йоан Златоуст и блажени Августин. Св. Йоан Златоуст нарича този празник важен и велик и го сравнява с празниците, които подобно на Пасха и Петдесетница, са установени от апостолите. Бл. Августин, говорейки за повсеместното честване на празника, също му приписва апостолско установление по предание. Богослужебните химни (канони), които се използват и до днес, са съставени от св. Йоан Дамаскин през 8 век. и от преп. Йосиф Песнописец през 9 век. Кондакът и икосът за празника са написани от св. Роман Сладкопевец през 5 век.
Тропар, глас 1
Възнесъл се в слава, Христе Боже, зарадва учениците с обещанието за Светия Дух. И чрез благословението ги увери, че Ти си Син Божи, Избавител на света.
Кондак, глас 6
Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас.
Вижте още:
