Решението на Светия Синод за литургично поменаване на Симеон II като цар на българите трябваше да се предшества от дискусията, която всъщност започна едва след него, е мнението на доц. д-р Мариян Стоядинов, заместник-декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет пред БНР в неделя. По-рано трябваше да се чуе и мнението на Симеон Сакскобургготски, което той оповести в своето писмо-обръщение към Св. Синод след обществените реакции на това решение, счита богословът.
На въпроса за смисъла на т.нар. царско помазание доц. Мариян Стоядинов отговори: "Ако погледнем историческите факти, първото царско помазание е от времето на Карл Велики и то е папско решение, тоест, това е латинска традиция. Първото царско помазание на Изток се случва в Латинската империя, която разрушава Ромейската или Византийската и близо 60 години е окупирала Константинопол. Първият помазан източен владетел е Балдуин Фландърски. След това тази латинска традиция преминава и в източните Църкви, но по времето на своя латински генезис тя е средство за контрол. Папата е този, който поставя царя. Папата решава кой ще бъде помазан за цар".
Според доц. Стоядинов решението на Светия Синод, касаещи споменаването на Симеон Сакскобургготски като "цар на българите“, което беше оповестено в края на април, е трябвало да стане факт в края на ноември 1989 година. Тогава то би имало съвсем различен смисъл, тогава щеше да има и политическа воля за дебат, смята Стоядинов.
По думите му основният въпрос е защо сега се взима това решение. "Имаше достатъчно време от 1989 година до май 1992 година да се прогласи едно такова принципно становище, в което няма нищо лошо. Това е въпрос на конституционен ред, а той е функция от волеизявлението на народа. Народът е този, който може да иска промяна на конституционния ред", коментира Стоядинов. "Аз лично нямам отговор на въпроса, защо сега се взе това решение. И на този въпрос действително няма отговор".
По отношение на твърдението, че поменаването на Симеон II като цар има аналог с обръщението към всеки бивш президент с "президент", доц. Стоядинов счита, че такова сравнение е резонно във всяка друга област, освен в литургичната. "Обръщението "президент" към всички бивши държавни глави е въпрос на етикет. Но в Църквата, или по-скоро в литургията ние не споменаваме фикции, т.е. в Църквата ние не можем да споменаваме мечтания. Дори да имаме мечта за друг конституционен ред, когато споменаваме реалните неща като Господ, Светата Троица, светиите, Богородица и всичко останало, ние твърдим, че споменаваме реални неща, а не мечтания. В този смисъл вярата в тези неща е толкова реална и когато смесим тези неща с едно мечтание за конституционна промяна или за друг конституционен ред, който не е от света, който ни заобикаля, тогава ние внасяме в литургията едно мечтание. Смесването на фикция с предмети на вярата от богословска гледна точка е нещо, което разрушава вярата и устоите, които ние твърдим, че защитаваме", обясни той.
