На 7 март 1971 г. Българската православна църква, а и цяла България се разделят с първия в най-новата ни история патриарх – Българския патриарх Кирил. С човека, успял не само да се издигне до най-високия връх в църковната йерархия, но и останал в историята на българската книжовност като един от най-ярките и плодовити изследователи на църковната ни история, заслужил с това признанието на три духовни академии и на самата Българска академия на науките, която през 1970 г. го избира за свой действителен член. И който, не на последно място, остава в историята и с активната си роля, заедно с тогавашния Софийски митрополит и сетне Български екзарх Стефан, за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. Заради което през 2000 г. – отново заедно с екзарха – получи и признанието да бъде провъзгласен за „праведник на народите“, дадено на двамата не от кого да е, а именно от институцията, изследваща съдбата на избитите във Втората световна война евреи – „Яд ва-Шем“ („Памет и име“).
Нека в този ден и ние преклоним главите си пред светлата памет на Светейшия Кирил, като се помолим Бог да прости неговите волни и неволни прегрешения, защото няма човек, който да е живял на тази земя и да не е съгрешил, особено издигнат на така високи и толкова отговорни постове, на каквито е бил той, и то в „разделните“ времена, в които му се е налагало да принася Богу своето служение. Да отдадем почит на първойерарха, въздигнал отново институцията на нашата църква до патриаршеския ранг, отстоявал в трудните години на държавния атеизъм в България „минимума“ Църква, допускан от безбожната власт, направил немалко и за издигането на международния ѝ авторитет. На патриарха, поел отговорността и за непопулярни решения като влизането на БПЦ в Световния съвет на църквите през ноември 1961 г. и смяната на нейния богослужебен календар през юли 1968 г., поемайки по този начин върху себе си и всички негативи, съпътстващи подобни тежки решения.
За мнозина личността на Светейшия Кирил и днес остава противоречива, каквито между впрочем са и всички големи исторически фигури. За нас пък, които знаем, че единствено на Господа и Бога са познати докрай сърцата човешки и че на едного Бога принадлежи и последният съд за делата човешки, Българският патриарх Кирил остава един от най-светлите образи в един от най-тъмните периоди в историята на нашата страна и на нашата Църква.
Вечна и блажена да бъде паметта му!
