На 22 февруари се навършват 70 години от паметния ден, в който в Истанбул е извършена специална церемония за сваляне на схизмата над Българската православна църква и са подписани два документа: решението за вдигане на схизмата и акт за възстановяване автокефалията на Българската църква. Денят е четвъртък. В неделя, 25 февруари, в Патриаршеския храм „Св. Георги” във Фенер е извършена съвместна св. Литургия от архиереи на Вселенска патриаршия и Българската църква.
За тези съдбоносни събития с много вълнение разказва в личния си дневник Търновският митр. Софроний, един от членовете на българската църковна делегация, заедно с Неврокопския митр. Борис (водач на делегацията) и Велички еп. Андрей, провели преговорите с Вселенска патриаршия. Публикуваме откъси от дневника на митрополита, в които той разказва за онези дни:
Днешното заседание (на 22 февруари, бел. ред.) с присъстващите 9 синодални митрополити продължи до 12 часа. Всички присъстващи са се съгласили: 1) Св. Синод одобрява протоколите на комисията от 9, 12 и 19 февруари 1945 година във връзка с вдигане на българската схизма, съгласно предварително изработените от Йерусалимската църква условия, одобрени преди 10 години от българския клир и народ, които да се признаят и обявят истински и верни чада на Единната св. съборна апостолска православна църква. 2) Св. Синод се съгласява да се издаде „Томос”, с който да се признае и обяви напълно автокефална Българската православна църква с всичките права и достойнства, които й дава автокефалията. 3) Св. Синод се съгласява да се удовлетвори искането на пратениците на Българската църква, а именно: „В „Томос”-а да не се вписва задължението на Българската църква да се получава Св. Миро от Вселенската патриаршия, а това да се впише само в протокола, като Българската църква сама, драговолно и свободно ще поиска от Вселенската патриаршия Св. Миро. След това всички синодални митрополити отидоха в кабинета на Негово Светейшество патриарха Венеамина, гдето продължиха заседанието и така, под негово председателство, патриаршеският Св. Синод решил и трите горепосочени въпроса: 1) Св. Синод одобрява протоколите на комисията от 9, 12 и 19 февруари 1945 година във връзка с вдигане на българската схизма съгласно предварително изработените от Йерусалимската църква условия, одобрени преди 10 години от тогавашния патриарх Фотия и Св. Синод, и решава да се вдигне схизмата от българския клир и народ, които да се признаят и обявят истински и верни чада на Единната св. съборна апостолска православна църква. 2) Св. Синод се съгласява да се издаде „Томос”, с който да се признае и обяви напълно автокефална Българската православна църква с всички права и достойнства, които й дава автокефалията. 3) Св. Синод се съгласява да се удовлетвори искането на пратениците на Българската църква, а именно: в „Томос”-а да не се вписва задължението на Българската църква да получава Св. Миро от Вселенската патриаршия, а това да се впише само в протокола, като Българската църква сама, драговолно и свободно ще поиска от Вселенската патриаршия Св. Миро”.
След това Негово Светейшество патриарх Венеамин, синодалните митрополити, великият патриаршески протосингел и главният секретар на Св. Синод, патриаршеските архидякони, великият патриаршески референдарий, патриаршеския драгоманин, патриаршеските чиновници, духовни и светски лица отидоха в патриаршеския параклис „Св. апостол Андрей Первозваний”. По средата беше поставена една маса. Негово Светейшество патриархът и синодалните митрополити бяха облечени в епитрахили, омофори с енголпия и епанокалимавки. Патриархът сложи начало с „Благословен Бог наш”. Изпяха тропаря „Благословен еси, Христе Боже наш”, тропаря на апостола на любовта, Иоанна Богослова, на Св. апостола Андрея, Св. Георги и др. Четени бяха Апостол от гл. 13-та от l-то послание на ап. Павла до коринтяните – за любовта, след това и Евангелието от Йоана, 17-та глава, от първосвещеническата молитва на Христа: „да вси едино будут”, и ектения. Синодалният член Сардийски Герман прочете текста на решението (контра-орос) за вдигане на българската схизма и за опрощаване на всички духовни и мирски лица българи, които са били поставени под запрещение във връзка с печалните недоразумения между българите и Вселенската патриаршия от 1872 година до днес. След това Негово Светейшество Вселенският патриарх Венеамин прочете съответните за случая молитви и даде отпуст. Това църковно чинопоследование се завърши с произнасяне многолетствие за Негово Светейшество патриарха Венеамина.
Като се завърши чинопоследованието, патриархът и синодалните митрополити, които бяха облечени в епитрахили и омофори, седнаха един по един пред масата и подписаха решението (орос) за вдигане на схизмата. Вторият акт (орос), който бе подписан, бе благословението и възстановяването автокефалията на Българската православна църква. След подписването на тия два акта Негово Светейшество патриарх Венеамин дигна ръце нагоре и с плач и сълзи каза: „Слава Богу, че можахме да завършим това велико и богоугодно дело!”. Всички се трогнаха до сълзи от тоя момент, който бе свещен и велик.
Митрополит Софроний подробно описва как протича съвместната св. Литургия на 25 февруари 1945 г., в която поради заболяване не успява да вземе участие самият Вселенски патриарх Вениамин. Великотърновският владика описва вълнението си от историческото богослужение:
... Апостолът и Евангелието на гръцки. След Евангелието Неокесарийският митрополит Хрисостом се качи на амвона и прочете дълго слово. След него на патриаршеския трон възлезе тържествено Неврокопский митрополит Борис, който от името на българската делегация произнесе много подходящо за случая живо слово – за мира, любовта и братството, – които сега се възстановяват между Цариградската църква и Българската църква. Словото бе преведено и прочетено на гръцки език, за да бъде разбрано и от богомолците гърци. То направи силно впечатление на гърците, които коментирали, че и българите са имали учени хора!
След проповедите патриаршеският архидякон произнесе на гръцки език ектенията „Рцем вси”. „Иже херувими” бе изпълнено на гръцки език с всичките тънки изисквания на църковното източно пение. На Великия вход Н. В. Пр. Халкидонский Максим пое Св. Дискос и помена на гръцки: архиепископа нашего Венеамина да помянет Господ Бог во царствии своем. Сардийският митрополит Герман, когато служеше в църквата „Св. Троица”, помена така: архиепископа нашего и Вселенскаго патриарха Венеамина да помянет Господ... Обясни ни, че той така поменувал, а другите го поменували на Великия вход и в ектениите само като архиепископа нашего. След него помена: „Блаженнейшаго Стефана, митрополита Софийскаго и екзарха вся Болгарии, да помянет Господ Бог во царствии своем всегда, нине... Високопреосвященних митрополитов Бориса и Софрония и всех сослужащих архиереев, весь священический, монашеский и диаконский чин да помянет Господ Бог во царствии своем, всегда, нине и присно... Благовернаго царя Симеона болгарского и весь царствующий дом, и болгарское правительство и весь благочестивий болгарский народ да помянет Господ Бог во царствии своем всегда, нине и присно, и во веки веков. Като взе Св. Чаша, Н. В. преосвещенство митрополит Максим спомена имената на починалите патриарси, йерарси и пр. Тук след имената на починалите патриарси от времето на схизмата в 1872 г. до предшественика на сегашния патриарх изрично произнесе с благоговение имената на починалите български екзарси Антима и Йосифа, както и българските архиереи: Илариона, Авксентия, Паисия, Григория, Симеона, Мелетия, Бориса, Климента, Партения, Натанаила, Козмы, Неофита, Кирила, Константина и всички починали български клирици – да помянет их Господ Бог во царствии своем всегда, нине и присно, и во веки веков.
Като свърши първото поменаване, Халкидонский Максим предаде Св. Дискос на Неврокопския Бориса, който, обръщайки се към всички, произнесе: архиерейства ваши, архимандритства, свещенства и дияконства да помянет Господ Бог... и Го сложи на Св. Антиминс. След второто поменуване със Св. Чаша предаде я на мене; и аз поменах всички и я оставих на Св. Антиминс. След всяко поменуване певците дружно, но тихо отговаряха – Амин!
Стоя пред Св. Престол и трепери сърцето ми от страх и умиление от страх Господен, защото се намирам пред този видим земен престол на Невидимаго Небеснаго Бога и с умиление, защото пред същия този Св. Престол са заставали в течение на толкоз векове много като мене, па и нашите приснопаметни великани архиереи: Иларион Макариополски – Търновски митрополит, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивский, Антим Видинский, Архимандрит Неофит Бозвелията, йеоромонах Неофит Рилский и плеяда още други пастири и учители от рода нашего, удостоени с Божествена благодат и облечени с велика сила свише, които с молитви и сълзи, с трудове и всенощни бдения, в темници и гонения, с апостолска ревност по дома Господен и по рода своего запазиха православната вяра и българския език всред нашия народ!
Певците продължиха с изпяване на „Яко да царя”. При свършването му нашият дякон Благой Чифлянов с хубав баритон произнесе на славянски език ектенията: „Исполним молитву нашу Господеви”. На „Возлюблю тя, Господи” всички служащи архиереи се разцелуват братски в името на Христа, произнасяйки всеки на своя язик: „Христос посреди нас – Ест и Будет”.
В Олтара това се извърши с едно особено повишено чувство. Този момент беше възвишен. След 73 години разделение днес гърци и български архиереи се срещнаха пак тук – в този храм, пред този същи Св. Престол, гдето бяха разделени, – за да се съединят пак в името на Христа.
(…)
Певците пяха причастния на хубав източен напев Ние се причастихме, като истински братя во Христе, от единия хляб и от едната чаша – Тялото и Кръвта Христови – и с това се извърши много желаното благодатно литургично общение между йерархията на двете църкви.
Халкидонский Максим помоли преосвещений Андрея да причасти архимандритите, свещениците и дяконите. Той извърши това с такова благоговение и със страх Божий, че като го наблюдавах, пренесох се в оная йерусалимска горница, в която Господ Иисус извърши Тайната вечеря и преподаде на учениците си Св. Евхаристия за прощение на греховете.
Текстът е от изданието: Митрополит Софроний Търновски, Дневник-бележник за пътуването ми до Цариград и обратно. Преговори с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, ВТ 2013.
На снимката: Вътрешността на храма „Св. Георги” в Истанбул, където е отслужена първата съвместна литургия на гръцки и български духовници на 25 февруари 1945 г.
