На 15 февруари в руската църква „Св. Николай Чудотворец” в София беше почетена паметта на приснопаметния архиепископ Серафим (Соболев), от чиято кончина през тази година се навършват 65 години. Тържествената служба беше оглавена от Видинския митр. Дометиан в съслужение със Саратовския митр. Лонгин, архим. Герасим, Главен секретар на Св. Синод на БПЦ, архим. Филип (Василцев), представител на Московска патриаршия у нас, румънския свещеник Нелуц Опря и др. На богослужението молитвено присъстваше и Негово Светейшество Българският патриарх Неофит. След великата ектения митрополит Лонгин (учил в Духовната академия в София и БФ на СУ през 1988-1992 г. – бел. ред.) отправи обичайната през последната година молитва за мир в Украйна.
В приветствието си след края на светата Литургия Негово Светейшество говори за почитта към архиепископ Серафим, когото вярващите у нас почитат като светец:
„Ако един или друг Божи угодник е живял свято и богоугодно, той се нарежда сред светиите веднага след своята земна кончина, когато преминава във вечния живот. Актът на църковната канонизация само потвърждава, че той вече е получил дръзновение у Бога и може да се застъпва за нас пред Божия престол. Прославата е от Бога, а църковната канонизация е нужна най-вече на нас, живеещите на земята – за да знаем, че имаме още един молитвеник пред Бога и достоен пример, който може да следваме през своя живот.
Народът често почита светеца дълго преди църковната му прослава. Хората се стремят към гроба на Божия угодник и към местата, свързани с неговия живот, отправят своите молитви към него и свидетелстват за благодатната помощ, която са получили от него. И когато тези чудеса станат многобройни, почитта към подвижника расте. Такъв Божи угодник е и архиепископ Серафим (Соболев), когото почитаме днес.
Владика Серафим е рядък пример за необикновена чистота, целомъдрен и праведен живот, дивно смирение, кротост, незлобие, търпение и милосърдие, богоомъдрен йерарх с чиста пастирска съвест. Неговото богословие не е плод на суха ученост, а на любов към Христос и живот по Неговите заповеди. И като че сам Бог свидетелства за правотата на неговите възгледи, призовавайки го при Себе Си именно в Неделята на тържеството на Православието...
Kакто приживе, така и след кончината си владика Серафим носи утеха за скърбящите, изцеление за боледуващите, напътствие при сложни житейски обстоятелства, дава благодатна помощ на всички, прибегнали към неговото застъпничество и неоскъдяваща отеческа любов”.
Снимки: Руско подворие в София
