Ново протестно писмо на общественици срещу хиротонията на архим. Дионисий бе внесено в Св. Синод

Това е второто протестно писмо, с което общественици настояват решението за хиротонията на архим. Дионисий да бъде преразгледано. В първите дни на декември инициативен комитет организира петиция и подписка срещу евентуална хиротония, която събра досега над 1600 подписа. Сред организаторите са д-р Велеслав Малев, Димитър Спасов, Венцислав Каравълчев, адвокат Мина Константинова, Момчил Методиев, Тони Николов, Михаил Шиндаров и др. Подписите бяха внесени официално в Св. Синод заедно с Отворено писмо, в което инициативният комитет излага своите мотиви срещу хиротонията. Представители на инициативния комитет проведоха и лична среща с патриарха, на която го информираха за причините за протеста.

Братството на Зографския манастир също изпрати писмо до патриарха и Св. Синод, в което подкрепи изцяло петицията и моли Негово Светейшество и архиереите да преразгледат решението си. Сред подписалите петицията е и Драговитийският еп. Даниил, както и свещеници, монаси и монахини.

Очакват се и още протестни инициативи от София и страната, в което православните християни ще заявят своето несъгласие с хиротонията на Дионисий.

Според църковните канони при наличието на протести срещу предложен за епископ, хиротонията трябва да бъде отложена, докато се изяснят мотивите на несъгласните, „за да може (кандидатът) да се изправи безупречен пред лицето на народа и едва тогава да бъде хиротонисан” (61 правило на Картагенския събор).

* * *

Публикуваме пълния текст на писмото:

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Обръщаме се към Вас със синовна почит, за да споделим своята позиция по някои въпроси от управлението на Българската православна църква (БПЦ), които будят сериозна тревога. Правим това като миряни, които със своята професионална и обществена деятелност и с публично изразяваните граждански и експертни позиции през годините са показали на дело, че радеят и отстояват авторитета и единението на светата Църква и нейното подобаващо място в духовния и обществения живот на България.

Става дума за начина, по който се прилагат изискванията и процедурата по извършването на епископската хиротония.

Непосредствен повод за тревога ни дава решението на Светия Синод от 28 ноември т. г. относно епископското ръкоположение на архимандрит Дионисий Мишев. Това решение, според нас, повдига редица въпроси от гледна точка на Устава на БПЦ. В него се разкриват съществени несъответствия с три изрични уставни разпоредби, върху които бихме желали да привлечем Вашето внимание като ръководители на БПЦ-БП.

Първо, едно от императивните изисквания към всеки кандидат за епископски чин е „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот” (чл. 83, ал. 2, т. 2 от Устава на БПЦ).

В конкретния случай с архимандрит Дионисий Мишев това изискване, според нас, не е спазено. При преценката на достойнствата на кандидата Светият Синод очевидно не е взел предвид редица действия и изявления на въпросния архимандрит през последните години, които предизвикаха много голямо смущение и дори скандализираха църковната общественост със своите подчертани отклонения от православната вяра и свещените традиции на БПЦ. Те са свързани с прякото участие на архимандрит Дионисий Мишев в придобилите печална известност деяния и обстоятелства около предоставянето на мними „архонтски титли” на лица със сериозно оспорима обществена репутация; с използването на православен храм в Доростолска епархия за „посвещения в благородно рицарство” за целите на „Ордена на рицарите от Assisi Pax”, извършвани съвместно с униатски свещенослужител. И не на последно място – с „възвеждането” в мнимата степен „екзарх на архонтите в Асизи” на един католически свещеник в Италия.

Тези чужди на православната вяра практики породиха сериозна църковна и обществена полемика, в която се откроиха и твърдения за крупни финансови облаги и за зависимости на архимандрит Дионисий от външни за Църквата фактори и кръгове. Тези твърдения (включително и от действащ министър-председател) и до ден днешен не са опровергани.

Най-тревожното е, че въпросните деяния не са изолиран инцидент, а системна дейност на архимандрит Дионисий Мишев в продължение на години. Дейност, която той неведнъж е защитавал публично и в рамките на вътрешноцърковните отношения с аргументи, които категорично не могат да се квалифицират като „правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред”.

В същото време трябва да се подчертае, че оставянето на всички тези системни противоканонични деяния без последствия от страна на Светия Синод и без налагане на съответно църковно наказание до този момент не изличава факта на тяхното осъществяване и не променя тяхната същност на деяния, които са неправилни от гледище на Църковния ред и недопустими за православната вяра.

Всички събития и обстоятелства, свързани с гореупоменатите деяния на архимандрит Дионисий Мишев, са публично достояние и Светият Синод лесно би могъл да се сдобие с обстойна информация за тях, още повече, че те са били предмет на обсъждания в БПЦ. При необходимост обаче изразяваме готовност да съдействаме, като предоставим систематизирани факти и документи.

Второ, императивно изискване на Църковния устав е кандидатът за епископски чин да е живял поне три години в манастир (чл. 83, ал. 2, т. 3 от Устава на БПЦ). Това изискване също не е спазено в случая с архимандрит Дионисий Мишев. На църковната общественост е добре известно, че същият не е живял три години в манастир. Показателно е, че няма данни за такъв период на манастирско служение и в официално публикуваната биография на архимандрита на интернет страницата на БПЦ. Ако все пак Светият Синод е взел своето решение въз основа на друга информация и разполага с безпротиворечиви доказателства за противното, молим те да бъдат направени публично достояние.

Трето, изрично и също императивно е и изискването кандидатът за епископ да е навършил 35 години (чл. 83, вл. 2, т. 5 от Устава на БПЦ). Видно от официално публикуваната на интернет страницата на БПЦ биография, архимандрит Дионисий Мишев е роден на 24 септември 1981 г. Това означава, че както при постановяването на решението на Светия Синод, така и досега той не отговаря на уставното изискване, защото има навършени едва 33 години.

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Добре известно е, че Уставът на БПЦ е основополагащ акт за нейното устройство и управление. Неговото канонично и правно значение стои непосредствено след Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори и учението на светите Отци (чл. 2 от Устава на БПЦ). С други думи, спазването на изискванията, процедурите и постановленията на Църковния устав е повеля, която е неизменно свързана със съблюдаването на Свещеното Писание и посочените източници на каноничното право и произтича от тях. Светият Синод е поел задължението, което произтича от Закона за вероизповеданията, да спазва и изпълнява разпоредбите на Устава на БПЦ.

Обръщаме се към Вас с убеждението, че каноничното и уставосъобразно управление на БПЦ и издигането на достойни йерарси в епископски чин са необходима предпоставка за укрепването на авторитета на БПЦ и на вярата на православния български народ. Страхуваме се, че в резултат от лансирането на такива хора в ръководния състав на БПЦ много хора биват отблъскани от Църквата. Това особено важи за младите, които имат нужда и наистина жадуват да видят добър пример от висшите клирици, а напоследък те наблюдават само поредица от негативни примери. Накъде тогава водим с подобни примери тези млади хора, които търсят надежда и опора в Църквата?! Едва ли е случайно, че все повече от тях се отклоняват и не търсят истинската Църква или пък я търсят на други места, където за съжаление я няма – при старостилци и пр. православни фундаменталисти. Решението е във Вашите ръце и ние искаме Вие, архиереите на родната ни Църква, да ни приобщавате и да ни водите, но не можем и не трябва да следваме пагубни пастири.

Почтително призоваваме Светия Синод с отговорност да преразгледа решението си от 28 ноември 2014 г., като съобразите императивните разпоредби на Устава и гореизложените съображения. И едва след като подложите на всестранна и задълбочена проверка и преценка неговите писмени изявления и действия, да се произнесете относно достойнствата на кандидата за епископ архимандрит Дионисий Мишев. Вярваме, че едно ново решение, стъпило на здравите основи на Църковния устав, следва да бъде взето в духа на съборността (участието на всички архиереи) като основно начало на църковното устройство, което винаги е било водещо при епископската хиротония още от времената на Българската екзархия, чийто правоприемник е БПЦ-Българска патриаршия.

Ако наистина смятате, че БПЦ има нужда от нов епископ (при наличието на няколко напълно неизползвани), нека Светият Синод потвърди необходимостта от ръкоположение в чин Епископ на един дълбоко вярващ и благочестив монах, горещо убеден във вселенските истини на светото Православие и във вселенското значение на Православната църква! Най-искрено Ви уверяваме, че такива са очакванията на православната общественост у нас, за да се избягват занапред неблагоразумията! Изборът е на Светия Синод!

Молим да приемете този призив като израз на загриженост и отговорност, на преданост към светата ни Църква и съзнание за християнски дълг!

Смирено молим за Вашето благословение!