Президентът Росен Плевнелиев удостои 23-ма души с орден „За гражданска заслуга” – първа степен за приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България. 12 от тях бяха удостоени с ордени посмъртно. Сред тях са и двама православни свещеници – отец Благой Топузлиев и отец Димитър Амбарев. Носителите на държавните отличия са се противопоставяли на репресивните методи и нарушаването на гражданските права по време на тоталитарния комунистически режим у нас.
„Вие сте доказателство, че нито един политически режим не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жаждата на българския народ за свобода и човешко достойнство”, с тези думи президентът Росен Плевнелиев се обърна към присъстващите в Гербовата зала на „Дондуков” № 2 дисиденти и репресирани от комунистическия режим.
„На 10 ноември започва разпадането на един тоталитарен режим, държал в хватката си свободния български дух цели 45 години”, заяви той. Държавният глава подчерта, че няколко поколения българи живяха в сивата сянка на ръководения от Москва режим, който поддържаше контрола си върху хората чрез репресии, следене и подслушване, изпращане в изгнание и убийства на политически неудобните, налагайки антихуманните закони и същност на режима чрез репресивния апарат на комунистическата тоталитарна държава.
Президентът Плевнелиев отбеляза, че въпреки тоталния контрол на комунистическия режим много смели наши сънародници са посветили живота си на човешките права и свободи. „Трябва да поздравим днес тези достойни българи и никога да не забравяме онези, които си отидоха, вярвайки в хуманизма, свободата и демокрацията като антипод на тоталитарната държава”, заяви държавният глава.
Той отбеляза, че българското гражданско общество има стабилни фундаменти и е символ на силен морален заряд дори в най-тъмните времена и най-тежките изпитания. „Доказателството за това сте Вие!”, обърна се президентът към удостоените с ордени и техните близки, които присъстваха на церемонията. Държавният глава призова историята на свободолюбивите българи, отстоявали правата си по време на комунизма, да не се забравя и да се разказва на младите поколения.
В справката на президенството за отличените двама православни духовници пише:
Отец Благой Топузлиев, починал на 20 август 2010 г. в Ню Йорк (тук), е български свещеник, дисидент, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството е екстрадиран от страната.
Покойният отец Димитър Амбарев е бил един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека.
Справка на Двери:
О. Благой п. Василев Топузлиев е роден на 12 юни 1946 г. в с. Гледка, сега квартал на гр. Кърджали, където неговият баща, о. Василий Топузлиев, служи в продължение на десетилетия. Негови братя са Видински митрополит Дометиан и ставроф. ик. Милко Топузлиев, служащ в гр. Банкя. Най-малкият от четирима братя не е учил в духовната семинария, но въпреки това беше пратен в трудовите войски като „по презумпция неблагонадежден” за властта. Завърши Духовната академия „Св. Климент Охридски” и още като студент през 1969 г. стана свещеник в гр. Кърджали. Млад и начетен клирик, той привличаше млади хора към вярата в Иисус Христос. Това не можеше да му прости тогавашната атеистична власт, която се боеше от млади и интелигентни духовници. На 17 април 1971 г. о. Благой беше арестуван и по скалъпен процес беше осъден на 5 г. затвор (при строг режим), след това му „дадоха” още 1 г. с вътрешна присъда и така 6 години енорията му остана без пастир, а семейството му – без обичния съпруг и баща. Около политическите промени в края на 80-те г. той замина със семейството си на Запад, като накрая се установи в нашата епархия в САЩ и до смъртта си на 20 август 2010 г. служеше в митрополитската катедрала „Св. Кирил и Методий” в Ню Йорк.
О. Димитър Амбарев е роден в Пловдив през 1944 г. Учи известно време в СДСеминария на гара Черепиш, после завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. Ръкоположен е за свещеник през 1972 г. През 1975 г. е арестуван с обвинение, че иска да взриви паметника на Альоша в Пловдив и излежава 5-годишна присъда. След излизането от затвора е възстановен като свещеник. Но съдебна реабилитация получава едва през 1984 г. Отец Амбарев беше сред създателите на Комитета за защита на религиозните права. Участваше дейно в политическите промени от 1989 г. в София. Той беше свещеник в Града на истината през 1990 г. С помощта на тогавашния софийски викарий Крупнишки еп. Натанаил (сетне Неврокопски митрополит, † 16.11.2013 г.) беше назначен от Българския патриарх и Софийски митрополит Максим за свещеник в столичната църква „Св. Петка” – Стара. През последните години той имаше неприятности с амбициозни църковни началници, но и пострада много в здравословно отношение. До последния си ден се вълнуваше и живееше с проблемите на Българската православна църква. Той беше автор на отвореното писмо до президента Росен Плевнелиев от 2012 г., в което го призовава за официално поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма на 1 февруари – церемония, която вече три години традиционно се спазва от президентството.
