Да бъде и патриаршески викарий председателят на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, Тивериополски еп. Тихон, е решил Св. Синод на БПЦ днес. Епископът ще продължи да ръководи ставропигиалния храм, но ще бъде и помощник на Негово Светейшество в патриаршеските му дела. А Браницкият епископ Григорий е помощник, викарий на Патриарх Неофит в качеството му на Софийски митрополит.
Епископ Тихон е начело на Патриаршеската катедрала от 2010 г. Малко преди това той беше върнат от Рим, където служеше като викарий на Западно- и Среноевропейския митр. Симеон. Еп. Тихон беше свързан с началото на архонтската афера, която стартира именно от Рим. Архиереят е роден в Щутгарт, Германия. Майка му е немкиня, а баща му – българин. Кръстен е в Задграничната руска православна църква в Германия. Завършва Духовната академия в София и работи в църковната администрация в столицата. През 1977 г. напуска България и заминава за Германия, където учи средно медицинско училище. От 1980 г. е секретар на митрополит Симеон. Приема монашество през 2000 г. и скоро след това, през 2003 г., по настояване на митр. Симеон Западно- и Средноевропейски е ръкоположен за Тиверополски епископ, въпреки че уставът изисква кандидатът за епископ да е бил монах поне 10 години (такова изключение по настояване на друг митрополит после е направено и при митр. Антоний, ръкоположен за епископ с по-малко от 6 г. монашески стаж, вж. Устав на БПЦ, чл. 83, ал. 2, където за кандидата за епископ се изисква: да бъде клирик от черното духовенство, да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели;... 4. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години). Епископ Тихон е съученик и състудент на Негово Светейшество и това безспорно е една от причините да му бъде поверена отговорността да е Патриаршески викарий.
Този пост не е предвиден в устава на Българската православна църква – Българска патриаршия, но под формата на т. нар. „каноничен обичай” беше установен при покойния патриарх Максим като почетна длъжност за някои епископи. По-точно за такъв беше определен някога Траянополският еп. Иларион, който нямаше никакво административно назначение в онези години (той изпълняваше различни синекурни длъжности, беше и Патриаршески викарий за кратко през 80-те години и сетне от 1994 до 2003 г., когато на 91-годишна възраст беше избран за Доростолски митрополит).
Патриаршеският викарий е всъщност „епископ на разположение” лично на патриарха и изпълнява богослужебни и представителни функции по заръка на предстоятеля на БПЦ, като се отчита пред него. Този почетен пост не е свързан с щатно място, защото епископите и митрополитите, дори и да не заемат административен пост в Църквата, получават по право месечното си възнаграждение за ранг (сан).
