Правим помен за починалите

Преди началото на три от продължителните постни периоди – Велик, Рождественски и Петров – Църквата е отредила да си спомняме в усилна молитва за покойниците. При това не само за нашите близки покойни хора, за които се молим всекидневно, но и за всички отвека починали с вяра и надежда в Бога. Това са и дните, в които отиваме на гробовете, почистваме ги, подреждаме ги, украсяваме ги с цветя и така изразяваме нашата обич към своите близки.

Наричаме тези дни задушница (или „одуше”, както се казва в някои краища на страната ни, т. е. молитва „о душе”, за душата). И доколкото богослужебният ден започва от вечерта, след вечернята днес навсякъде се извършиха и поменни последования, които се наричат с не съвсем подходящото име панихида (не съвсем подходящо, понеже думата означава „всенощна” богослужба, а ние я прилагаме само към различните видове църковен помен за покойниците, отишли от нас преди нас). Утре след светата литургия, където се служи такава, ще се отслужи и обща панихида за всички.

Сегашната задушница се нарича петдесетнишка, понеже е в навечерието на големия празник Петдесетница, или черешова, защото вече е сезонът на черешите. По същество тя не се различава от другите подобни дни през годината. И сега е в сила препоръката на Църквата не само да идем в църква и на гроба, не само да раздадем обичайните неща – жито, хляб и други дребни „раздавки”, но и да си спомним за ония сред нас, които са нуждаещи се, и да им дарим нещо, от което те наистина имат нужда. „Молитвата, произлизаща от вярата”, по израза на св. апостол Яков, трябва да бъде придружена и от добри дела на милосърдие, без които вярата ни ще е мъртва декларация, както заявява същият апостол. Душите на нашите скъпи покойници са живи и те имат нужда от нашата жива вяра, въплътена в добри дела.

Бог да прости душите на всички покойници, а на нас да дава нови възможности за покаяние и живот според Неговите заповеди!