Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

 MG 7728На 18 май пред бюста на великия български бас Борис Христов в близост до Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София беше отслужена заупокойна молитва за големия оперен певец по повод 100-годишнината от рождението му.

Богослужението извърши Браницкият еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит, заедно със ставроф. ик. Ангел Ангелов, просингел на Софийска митрополия, и с духовенството на катедралата.

„Да почетем великия певец, великия българин, човека, православния християнин Борис Христов”, призова в словото си Браницкият епископ. Той припомни, че мястото за паметник на великия бас не е избрано случайно – да гледа към храма, откъдето започва творческият му път и завършва житейският с църковно опело.

На честването и заупокойната молитва присъстваха Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, кметът на столицата г-жа Йорданка Фандъкова, много граждани и представители на културни организации.

Слова за делото и за духовните и културните постижения на великия българин Борис Христов произнесоха зам.-кметът на Софийска община по култура и образование г-н Тодор Чобанов, както и акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. По-късно семейството се премества в София. Средното си образование завършва във ІІ-ра софийска гимназия, където малкият Борис е бил забелязан от своите преподаватели, че „има силен и мощен глас”. В семейството тези му гласови данни дълго време оставали незабелязани. Неговите родители непрекъснато го сравнявали с по-големия му брат, който притежавал за годините си богата музикална култура и прекрасен мощен глас. Поради своята скромност и стеснителност малкият Борис не смеел да изявява тези си природни дарби в семейство.

Певческия му талант първи открива неговият учител по музика. Борис Христов получава поощрение да се занимава с пеене и усъвършенстване на гласа. На по-късен етап, след дипломирането си в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” постъпва в църковния хор на ставропигиалния храм-паметник (той още не е бил Патриаршеска катедрала, понеже Патриаршията ни е възстановена едва през 1953 г. – бел. ред.) „Св. Александър Невски”. Именно там младият Борис се среща с Добри Христов – диригент на църковния хор и композитор. Може да се каже, че именно тук, под куполите на софийската катедрала Борис Христов усеща своето съприкосновение с Бога и това, с което Той го е надарил. Отрано той осъзнава, че няма по-велико нещо от това да посвети таланта си на Бога. Това Борис Христов прави непрестанно през цялата си кариера на оперен певец и хуманист. От един от първите авторитети на българската музикална общност в лицето на маестро Добри Христов Борис Христов получава уверение за велико бъдеще, което го очаква. И не след дълго време, след Богоявленския водосвет през 1942 г., когато капелата на „Св. Александър Невски” е поканена от Н. В. цар Борис ІІІ на прием в царския дворец, лично царят, след няколко изпълнения съвместно с хора, се уверява в огромния певчески талант на Борис Христов. Цар Борис до такава степен е впечатлен от дарбата му, че успява да убеди младия Борис да се откаже от бъдещето си на юрист и да предприеме път към усъвършенстване на певческия си талант. Веднага получил подкрепата на царя, той получава и нарочна стипендия да се обучава в Италия. В центъра на белкантовата школа, Италия, младият талант усвоява от своите видни учители, именити оперни певци, занаята и вълшебството на това изкуство.

 MG 7806Борис Христов понася много от несгодите на гражданин в чуждата страна. Много често прибягвал до приюта за бедни, който се поддържал от Ватикана. Дълго време не се ползвал от италианско гражданство, което му създавало множество пречки, включително и в кариерата му на оперен певец. Трудно живеел, но в името на дарованието, с което осъзнавал, че Бог го е обдарил, бил готов на всичко, за да постигне знание и усъвършенстване на таланта си.

В зората на социалистическия период от живота на страната ни Борис Христов разбира, че не е желан в родината си. Това е дълъг и тежък период за него. Точно в тези години започва да завзема най-елитните оперни сцени на света. Работи с най-големите диригенти и режисьори на операта за времето. Постига невероятна дълбочина на изразяване и професионализъм във вокалното майсторство. Всички тези качества качват на пиедестала на великите таланти на времето и българина Борис Христов.

Най-големите постижения в кариерата си на оперен певец Борис Христов постига с оперите на Джузепе Верди, Джакомо Пучини и плеадата от руски композитори като М. Мусоргски, М. Глинка, А. Бородин и др. Трябва да се отбележи, че на Борис Христов принадлежи заслугата за популяризирането на руската оперна и църковна класика в цяла Западна Европа. През 1976 г. се завръща в родината си с намерението да реализира мечтата си – да запише православна църковна музика в катедралата „Св. Александър Невски”. Въпреки многото спънки тези записи са реализирани съвместно с хора на Патриаршеската катедрала и под вещото ръководство на маестро Ангел Попконстантинов. Главният диригент на хора изиграва основна роля за развитието и правилното отношение и итерпретация на Борис Христов към православното песнопение. Професионалните му взаимоотношения с маестро Попконстантинов изкристализират в незабравимия и изящен по своите качества запис на български и руски православни песнопения. Тези записи стават емблематични, въздействието им е завладяващо и извисяващо. Богатството на тембъра на гласа, дълбокото религиозно и емоционално чувство, което предлага талантът на Борис Христов, са несравними. Световната критика го титулува „краля на всички баси”. За българите той не беше добре познат, системата и конюнктурата не го приемаха, но всичко това не го отдели от родината му. Този титан на оперното изкуство и духа винаги говореше за България, винаги гледаше към родината с особен трепет и вълнение, произнасяше името на България с особена и вълнуваща интонация. В сърцето и в гласа си винаги носеше величието и обаянието на българския род. Дълбок поклон пред таланта на маестро Борис Христов!

Снимки: Стефка Борисова

Заупокойна молитва за големия оперен певец:

 MG 7742

Хорът на „Св. Алексанъдр Невски” с диригент доц. Димитър Димитров:  MG 7684

Негово Светейшество и г-жа Фандъкова сред изпълнителите на хор „Гусла”, в който е пял и Борис Христов:

 MG 7826

Патриарх Неофит и кметицата Йорданка Фандъкова поднасят цветя пред паметника на Борис Христов:

 MG 7797

 MG 7840

 MG 7746

 MG 7783

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99qw8 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]