На 17 май, събота, когато светата Църква отбелязва 459-годишнината от мъченическата смърт на св. Николай Софийски, в едноименния столичен храм, намиращ се на кръстовището на улиците „Опълченска” и „Пиротска”, от 9 ч. протосингелът на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов, ще отслужи тържествена света литургия.
В навечерието на празника, 16 май, петък, от 18 ч. ще бъде извършена велика вечерня с традиционното шествие начело със светите мощи на св. Николай Софийски до неговия гроб на ул. „Цар Симеон” № 125, където ще бъде отслужен водосвет.
Св. Николай Софийски е роден в гр. Янина, сега в Гърция. Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Но и тук турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, където постъпил в гвардията на влашкия войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.
Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и, като заспал, го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от къщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността „Юч бунар” („Три кладенци”), където бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Тялото му било пренесено на гробището, наречено „Търницата”, и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.
Скоро след мъченическата смърт на св. Николай Софийски Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените частици от мощи на светеца, положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата „Св. архангел Михаил” (днес „Св. Неделя”).
Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала „Три кладенци”. На триста метра от него (в градинката между улиците „Пиротска” и „Опълченска”), се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 г. е бил осветен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм „Св. София”.
В началото на 70-те години на 20 в. на гроба на светеца бил издигнат малък параклис. Той се намира в малко дворче на днешната улица „Цар Симеон” № 125 и е отворен за посещение в ранния следобед всеки делничен ден.
В края на 70-те години на 20 в. изящната сребърна мощехранителница била открадната заедно с мощите от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храм „Св. София” подарило пазената там частица от светите му мощи на храм „Св. Николай Софийски”.
Сега мощите на св. Николай Софийски са положени за поклонение на вярващите в северната част на храма. В навечерието на храмовия празник след великата вечерня църковното шествие начело със светите мощи на св. Николай води поклонниците до параклиса.
Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Църковния историко-археологически институт към Българската патриаршия.
Тропар, гл. 3
Обогатен със сиянието на благодатта, о, славни, и чрез него получил смелост, ти мъжествено изповяда единосъщната Троица пред съдилището; когато с камъни те убиваха, ти пак не се покори, когато с огън те изгаряха, ти пак изобличи безбожната заблуда, многострадални свети Николае. Затуй те молим: изпроси за душите ни велика милост!
Кондак, гл. 2
На благочестието истинския поборник и непобедимия помощник всред бедите, божествения Николай нека с песни да възхвалим, защото той в последно време се яви звезда пресветла, която просвещава сърцата на верните; и като стои заедно с ангелите пред Светата Троица, той не престава да се моли за всички нас.
