Всяка година в началото на март един от най-важните и най-светли празници на поместната ни Българска православна църква – денят на нейното първо в исторически план учредяване – остава в сянката на предшестващия го на Трети март национален празник. И това е разбираемо – на Четвърти март няма нито тържества, нито официални слова, нито тържествена заря, пък и колцина сред членовете на нашата църква си го спомнят? Учили са го някога по „История на БПЦ“ и толкоз.
Тази година обаче, редом с този светъл празник, имаме повод да празнуваме и още нещо: 1150-годишнината от покръстването на България, което след десетилетия на спорове и умуване историците най-сетне фиксираха в пролетта на 864 г. Така го е дал и покойният и незабравим за нас историк, но и църковен човек, проф. Георги Бакалов в придобилата официален характер Летопис на Българската православна църква (София: „Български бестселър“, 2010). Така ще го приемем и ние, и ще го честваме през настоящата 2014 г. като кръгла годишнина.
Ако пък някой възрази, че 1150 не било кръгла годишнина, а трябва да чакаме до 1200-та, ще му припомним, че съвсем неотдавна в Московска патриаршия тържествено отпразнуваха 1025-годишнината от Кръщението на Русия! Не че в кръглите годишнини има нещо същностно определящо живота и вярата ни като християни, но пък са добър повод да си припомняме кога и откъде сме тръгнали, а с това и да се подсещаме накъде трябва да вървим.
А историческата истина е, че ние от БПЦ сме тръгнали на 4 март 870 г., като първородна дъщеря на Константинополската Вселенска патриаршия – нищо, че в диптисите днес ни редят кой където си иска. Това не променя фактитe.
Честит празник на всички православни християни!
