Преди година след продължително боледуване ни напусна професорът по Св. Писание на Стария Завет д-р Славчо Вълчанов Славов. Утре, 28 януари, в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” от 12 ч. ще бъде отслужена панихида в негова памет и за упокоение на душата му. Семейството на проф. Вълчанов и колегите му от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” с некролози ни приканват да отидем в храма и да се помолим всички заедно за душата му.
В некролога от семейството четем: „В неудържимия бяг на невъзвратимо отминаващите дни осъзнаваме как са отлетели завинаги запомнящите се мигове от нашия живот. Коледа 2013 – най-тъжната Коледа в живота ни. В такива моменти ни утешава твърдата убеденост на професора приживе, че Всевишният Бог премъдро е отмерил дните на нашия живот „и най-доброто време от тях е страдание и болест” (Пс. 89:10). „И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). Нашата вяра в утвърждаването на ликуващата светлина на битието над небитието извира от упованието ни в божествения Младенец от Витлеем, в Богочовека Иисус Христос, „Сина на живия Бог!” (Мат. 16:16), „Единородния от Отца” (Иоан 1:14), „у Него беше животът, и животът беше светлината на човеците” (Иоан 1:4) – животът във вечността. Той остана верен на пожизнения си принцип за stabilitas et dignitas (т. е. неизменност и достойнство) пред олтара на отечественото православно богословие и пред неподкупния Божи съд! През целия му живот у него доминираше Емануeл-Кантовото морално „чувство за дълг” на отговорното научно-богословско и православно-църковно поприще успоредно със стремежа за висок академичен морал. Един живот в семейството и Църквата в духа на Златоустовия възглас: „Слава на Бога за всичко!”.
От името на преподавателската колегия на на БФ, където всички са негови някогашни ученици, а някои са и негови приемници по предметите в областта на Стария Завет, в некролога се казва: „Oтброяваме една година от земната раздяла с господин професора, през която осъзнаваме голямата загуба. Създателят отреди да се „върне пръстта в земята, каквото си е било; а духът да се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). Това е закономерният край, но споменът остава, любовта не отпада – продължаваме да усещаме духовното присъствие на учителя и колегата, да мислим за него, да вярваме и да се молим: Бог да му прости и да дарува вечност на паметта му!”.
„Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа,… нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“ (Откр. 14:13).
Светла и блажена да е паметта му!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9346w
