В навечерието на първата годишнина от блажената кончина на Българския патриарх Максим Младежки православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян направи поклонническо пътуване до Троянския манастир, където е гробът му. Дълговълнуваща мисъл, почит към човек, когото не сме виждали на живо, а го обичаме, трепет от среща с първойерарха, който четири десетилетия олицетворяваше вярата, милост към това, което е съхранила нашата Църква… всичко се събираше в едно нетърпение минути по-скоро всички да сме там – при дядо Максим!
От учители и родители децата назнайват нещо, по-големите следят православни сайтове, но това, което може да „предложат” българските манастири, няма сравнение. Защо са кавичките? Защото няма дума, която да събери всичко, усетено в тях, видяно, преосмислено, настанено в сърцето, въздействащо. А Троянският вече завинаги е свързан с български патриарх. Още от външните порти го виждаме – от възпоменанието на Светия Синод. На 6 ноември цяла България ще се смълчи, може да е за минута, може да е по различно време, но много сърца ще трепнат.
В църквата на манастира се случи монахът от братството Филарет. Поздрави децата, че са от православен център, че са предприели това поклонническо пътуване. Накратко ги запозна с историята на третия по големина манастир в България – Троянския. Разказа им за чудотворната икона на св. Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона на Хилендарския манастир в Света Гора от 14 век. За нея има много предания. Поклонници тук са намирали изцеление, невярващи са повярвали, неми са проговаряли.
Зад чудотворната икона на св. Богородица Троеручица вътре в църквата е погребан патриарх Максим по негово желание. Децата помълчаха, помолиха се, изпяха „Святий Боже” и си тръгнаха размислени. После изкачиха дървените стълби, за да стигнат до музея и стаята-скривалище на Васил Левски. В този манастир, както и в други, много български закрилници и хайдути за намирали убежище. Апостолът на свободата неведнъж е бил тук, приет от монасите като събрат. Децата видяха тайния вход за тавана, през който Левски при опасност е напускал манастира, и Народната клетва: „Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Отечеството си, пред Бога, пред чес/т/ното събрание…” Можем ли сега да изречем и последваме подобни думи-клетва? Помислихме си за дядо Максим, който се е заклел да е верен на Господ и с молитвите си да пази България.
Поклонническото пътуване до Троянския манастир и до двата забележителни български града Карлово и Сопот посветихме за отбелязване на петата годишнина от създаването на Младежкия православен център „Чисти сърца” на 21 ноември – Въведение Богородично и Ден на християнското семейство и православната младеж.
В Сопот децата посетиха Девическия метох „Въведение Богородично”. Там бяха запознати от сестра Серафима с историята на това духовно средище, което има определена роля в живота и свободата на българите, свързано е и с революционната дейност на Васил Левски. След това тя ги покани в църквата, за да им покаже оригиналната храмова икона „Въведение Богородично”. В Сопот беше посетена къщата-музей на Иван Вазов, а в Карлово – Националният музей на Васил Левски - вълнуващи срещи с духовното и героично минало на нашия народ.
