Ако едно дете с усмивка прекрачи прага на храма, а после смутено и тихичко каже: „Госпожо, аз не вярвам много, ама искам да остана…”, какво трябва да му се отговори, освен: „Не е задължително да вярваш. Щом си влязла, това ще се случи…” И в този момент разбираш, че нещо в детската душа става, размества се, по личицето личи, че се води вътрешен диалог, че Някой невидимо го погалва, то сяда до другите деца, още не е на „мястото си”, но се е успокоило. Това са само минути от началото на новата духовна учебна година в Младежки православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Свети Висарион Смоленски” – Смолян.
Всички деца се радват, че сме тук, че сме заедно. Радваме се много и преподавателите, макар да знаем какво предстои и то сериозно – не само обучение във вярата и развитие на талантите, а борба с ежедневието, което се предлага у нас на децата безконтролно. Срещи - общи и индивидуални, разкаяния и обещания, диалози и монолози, постоянни грижи извън „учебния норматив". Никак не е лесно и за църква, нали? Но децата ни принудително порастват, те стават свидетели на пороци, които трябва да проумеят, преди да се съблазнят. Трябва да запазят сърцата си чисти!
Как се успява в едно наше съвременно общество, което стовари на подрастващите цялата си несрета? С какво пощадихме децата? Дали спряхме порноканалите или екшъните, псувните и грубите думи в училище, дали закрихме заведения, в които в чая или безалкохолното има и още „нещо” /и всички знаме какво е/, дали отстранихме безотговорността на възрастните? А разграждането на ценностите? Нашите, българските! Сегашните деца са атакувани все повече от вредоносните технологични изобретения, сякаш планирано за духовна слабост. Имаме ли нагласата да се пазим от всичко това, да се уповаваме на Спасителя да ни пощади? Да се потрудим повече за нашия общ дом – родината?
Едно, две…пет…двадесет… петдесет… Децата влизат в храма. Много са. С различни мотиви са тук, за малко или повече време, защото са прекомерно заети, дори с ненужни дейности, с различна нагласа дали ще останат, но всички общо са обгърнати с Една любов – Божията. Те не я виждат, но я разбират, чувстват я, чакат я. Затова си създадоха своя лична молитва: „Господи, благодарим Ти, че ни даде възможност да Те опознаем и обикнем! Помилвай ни, Боже! Амин.” С нея, изпълнена общо от всички на водосвета, бе даден стартът на новата духовна учебна година. Благодарствения молебен отслужиха предстоятелят на храма отец Димитър Михайлов и секретарят на Архиерейското наместничество протойерей Запрян Шиков. И двамата пожелаха на децата, родителите и учителите успех в училище и благоденствие.
Да са чисти и усърдни като пчеличките им пожела пък митрополит Николай в края на учебната година, когато ги покани за 3 дни в Кукленския манастир. Оттогава досега децата по различни поводи се връщат към определението „пчелички” и това ги прави отговорни, колкото и да са малки все още. Обединени от вярата и идеята заедно да творят и да се развиват, децата в различните групи в „Чисти сърца” съзнателно се стараят да са добри.
Дори през лятото не спряха. Художниците направиха изложба в храма, групите по вероучение и пеене участваха в подготовката на храмовия празник и посрещане одеждите на света Петка, донесени в Смолян от Пловдивския митрополит Николай заедно с духовна делегация. Доброволците от „Чисти сърца” организираха празник за своите връстници инвалиди на Смолянските езера, посветен на Европейската година на гражданите. Детски хор „Чисти сърца” заслужи песенен лагер в град Сандански за разучаване на нов репертоар.
След Кукленския манастир и Батак, деца от „Чисти сърца” осъществиха поклонническо пътуване и незабравима среща с игумена на Хаджидимовския манастир йеромонах Теофил, както и в Роженския манастир с епископ Серафим, което предизвика спонтанното възклицание на едно от децата: "Манастирите са прекрасни! Забелязал съм, че както и църквите, са много стари, но запазени, издържат на времето. Може да са опожарявани, но пак са създавани. Оцелявали са, защото хората са ги обичали, възстановявали са ги. А това говори, че българите са държали на вярата си." Децата се впечатлиха от това, че в Хаджидимовския манастир "Св. Георги" от 20 години всяко лято се провежда детски православен лагер на издръжка на Неврокопска митрополия. Това лято лагерниците са били близо 300, разделени в смени момичета и момчета. Някои деца са рисували много красиви икони върху миди, изложени в новата манастирска зала. А от Роженския манастир си тръгнаха с подарък на чудотворната икона на света Богородица.
Децата посетиха и Националния парк-музей „Самуилова крепост” край град Петрич. Разстроени за 14-те хиляди ослепени български войни от византийския император Василий ІІ, наречен Българоубиец, произнесоха молитва към отечеството и българския народ: „Всевишний Боже, благослови нашето Отечество, в което най-напред сме видели светлина и живот, да бъде то славно и честито! Благослови целия български народ! Дай ни мир, братолюбие и съгласие! Бъде щедър и милостив, Господи, към светата ни Църква. Запази в мир и благоденствие всички човеци на земята. Амин.” Произнесоха я горе, на Самуиловото възвишение, а колкото повече деца се молят и мислят добро за родината, толкова повече светлина ще облъчва България. Това всички го разбират.
„Чисти сърца” се радваха на детския кът с различни уреди за игра в двора на църквата „Свети Георги” в град Сандански, каквато мечта имат и за смолянските църкви. Там учителят по вероучение Светослав Костарев ги запозна с дейностите на Неделното училище. А манастирът „Козма и Дамян”, също в Сандански, ги предизвика спонтанно да запеят „Слава Тебе, Господи!”
Настаняването в една база за почивка в Сандански с деца от Дома в Широка лъка, стана повод за общи творчески игри, пеене и рисуване, а също и игри с топки в минералните басейни. Директорът на Дома Станислав Шиков се прояви като отличен екскурзовод до различни забележителности в Пиринския край, а децата му благодариха от сърце.
За първия учебен ден групата по журналистика участва в подготовката и издаването на новия брой на вестник „Чисти сърца”, в който са отразени различни дейности, с надеждата да подсетят свои връстници от страната да станат автори и сътрудници на вестничето, да споделят свой опит в духовното развитие и практиката във вярата. Очакват наистина отклик!
Към паметника на цар Самуил за поклон:
В църквата "Св. Георги" в гр. Сандански учителят по вероучение Светослав Костарев разказва за историята на храма и за дейността на неделното училище тук:
В манастира "Св. Козма и Дамян" - гр. Сандански:
В Хаджидимовския манастир "Св. Георги":
В двора на Роженския манастир „Свето Рождество Богородично” над град Мелник:
