„Вместо на психоаналитик, по добре - в църквата”. Това са думи на майката, чийто син изработи нови входни порти на църквата „Света Богородица” в Смолян. Те бяха осветени в навечерието на един от най-големите християнски празници - Успение Богородично. Като проект и изработка новите входни порти от ковано желязо са дар на 25-годишния Атанас Дичев. За материала са събрани дарения от близо 900 лева.
Водосвета за целта извърши отец Димитър Одаджиев, който пожела на миряните здраве, мир в семействата и закрила от света Богородица. А на дарителите отецът искрено благодари и поздрави момчето-приложник за отлично свършеното дарителско и творческо дело.
Атанас е работил около месец и половина, за да бъде сменена старата дървена врата с нова, подкрепен от добрата воля на родителите си. Бащата Петър Дичев в продължение на четири мандата е църковен настоятел, а майката Зорка Дичева е певица в църковния хор близа 20 години. Гордеят се със сина си, който още като детенце оглушава, но иска да се развива духовно и да постигне мечтата си. Завършва Професионалната гимназия за приложни изкуства в Смолян в специалността „Художествена обработка на металите”. Металопластиката е начинът, по който той сега може да се изрази – ателието вкъщи съхранява различни художествени произведения, скулптури и проекти. Скулптурната глава на цар Симеон Велики е радостта в семейството, а идеите на Атанас са да развива дарбата си и като приложник за бита. Работи качествено, с избран материал, хората харесват труда му. Миналата година е направил оградата от горната страна на двора на храм „Света Богородица” в Устово и решетките. Член е на Задругата на майсторите.
По думите на майка му той работи с голямо желание, с голямо търпение благодарение на подготовката си в Художествената гимназия: „На много добри преподаватели попадна, добри специалисти, имаха човечност и съпричастие към него, за да не страда заради глухотата си, а да развие творческите си заложби и сега да има професия. Благодарни сме. Те му предадоха най-доброто, което имат, и увереност, че ще се справя в живота и творчеството. Оказваха му постоянно съдействие.” Зорка Дичева е детска учителка и знае колко е важно децата да бъдат обгрижвани с внимание и равноправно, да се насърчават. Да се обичат истински.
Семейството е свързано с църковните дела от младини, още когато пострадва малкият син. „Благодарение на света Богородица се справихме, казва майката сега, много сме благодарни цялото семейство. Без Божията помощ малкият син нямаше да е постигнал това, което е.” Семейството се включва за поддържане на градинките, почистване на църквата, за благоустрояването, а и с парични дарения. Децата им са били малки, когато наравно с другите са помагали за построяване на църковния дом и трапезарията в двора на храма. Големият син сега живее и работи в Пловдив, завършил Техническия университет там.
Как стига човек до Бога, питам майката, а тя въздъхна: „С много изпитания. Огромни изпитания, за да стигнеш до Него. Когато започна да оглушава детето ни, нещата бяха много трудни, тежки, сякаш невъзможни за изтърпяване… Но виждаш откъде имаш помощ. Радваш се, че ти се е случило да откриеш Господ, че Го имаш. Едно огромно удовлетворение изпитваш. В Родопите имаме такава приказка: „Като те чукне горният праг, навеждаш глава и виждаш долния.” Смирихме се и повярвахме. Господ е с нас и ни помага. Много познати и приятели ме питат, как така вярвам, защо се занимавам с църква? Аз им отговарям: вместо на психоаналитик, по-добре тук, в църквата. Чувствам се много добре.”
Тя сподели още, че синът им Атанас твори с голяма радост за църквата, много му е приятно, също изпитва голямо удовлетворение, когато свърши нещо в полза на другите.
Водосветът в храма. Най-вляво са Атанас (частично се вижда) и баща му Петър, а майката Зорка е вдясно в хора, в гръб:
Освещаване на новите врати:
Най-добре е майсторът сам да монтира направеното от него:
Младият майстор Атанас с родителите си:
