Директорът на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет проф. д-р Иван Желев заяви, че повечето вероизповедания у нас подкрепят идеята за признаване на правна валидност на религиозния брак.
Екпертната консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията се е запознала със становищата на около петнадесет на брой вероизповедания и на шест министерства върху предложението на движение „Гергьовден“ за приравняване на статута на гражданския и църковния брак.
В комисията участваха представители на министерствата на здравеопазването, правосъдието, образованието, финансите, външните работи, вътрешните работи, отбраната.
Част от ведомствата в държавата са против идеята, тъй като не са ясни принципите, по които ще се водят регистрите на религиозните бракове. Вероизповеданията пък са предпазливи. Това заяви проф. Желев. Той коментира дискусията по проблема, състояла се вчера в МС. Православната църква по принцип разрешава разтрогване на църковния брак, но не е благосклонна да го прави. Според Писанието, „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Процедурата е много сложна и може да отнеме до седем години. При римокатолиците пък такъв развод пък е изрично забранен.
Предстои да се обсъди и къде да се води регистърът на сключените бракове от вероизповеданията. Всички са подкрепили принципно проекта. Много законодателни промени обаче ще са нужни, за да се въведе идеята.
От „Гергьовден“ настояват за брачен договор и промени в Семейния кодекс, които да узаконят и съжителството без брак. Живеещите на семейни начала ще могат да се ползват от преимуществата на брака.
* По информация на в-к Стандарт
Както научи Двери, бил е поставен въпросът и за приемането на задължителен „карантинен период“ или период на размисъл от три или дори шест месеца, преди делото за развод да отиде на разглеждане в съответната инстанция (светски или религиозен съд). През този период вероизповеданието, към което принадлежат съпрузите, ще е длъжно да положи всички усилия за помирение и изглаждане на разногласията чрез дейност, която в православното богословие се нарича пастирска грижа. Изразява се надежда, че това ще даде възможност на съпружеските двойки да размислят и – дай Боже! – да съхранят брака си. При положително отношение на законодателя, този период трябва да бъде условие и за гражданския съд да не пристъпва към бракоразводна процедура.
Направените предложения и резултатите от проведеното обсъждане ще бъдат систематизирани и предложени на правителството, както и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в НС през втората половина на м. март.
