На 4 юли Негово Светейшество Българският патриарх Неофит по време на VІІ-та научна сесия по проблемите на лидерството на тема „Национална сигурност: духовенство и лидерство” беше отличен с „Почетен знак за лидерство Ст. Стамболов” – огърлие – в категория „Личен лидерски принос към българската държавност през 2013 г.” Отличието получи и академик Петър Кендеров - председател на Международната фондация "Св. Кирил и Методий". Наградата се присъжда всяка година на личности, допринесли за развитието на духовността и държавността. Организатори на научния форум, на който беше отбелязана 118-годишнината от смъртта на бележития български държавник Стефан Стамболов, са Институтът по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов”, Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Националният военноисторически музей, в който се състоя награждаването.
При награждаването патриарх Неофит произнесе слово, в което изясни лидерството от православна гледна точка. В него той отбеляза, че лидерът от перспективата на Новия Завет е „човек, който трябва да приема своя пост като възложено му от Бога служение на ближните, който се грижи не за своето добруване, а за благоденствието на онези, грижата за които му е възложена; човек, който винаги трябва да бъде на разположение готов да послужи. Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен; издига го не за да „господарува” над тях, а за да им бъде „слуга” и „раб”.
Ето, такъв трябва да бъде истинският лидер – отдал напълно себе си на волята Божия и на грижата за поверените му от Него хора. При това не по принуда, а доброволно. Приелият служението на лидер свободно избира да пренебрегва своите желания, удобство, спокойствие не поради страх, а от любов към Този, Който го е издигнал на този пост, и към онези, над които е поставен. Тогава и поверените му души ще го слушат, ще го уважават и следват не поради страх и принуда, а водени от доверие, искрено уважение и любов”.
В словото си патриархът отбеляза, че смирението е необходима добродетел за всеки истински лидер. „Липсата на смирение у един лидер, липсата на достатъчно вътрешна сила, за да преодолее себичните си желания, своя егоизъм, гордост, егоцентризъм, тщеславие, са непреодолима пречка той да прояви истинска загриженост за поверените му души и да долавя техните нужди и потребности. Егото, надделяващо над жертвената любов, винаги ще отклонява усилията му в посока към осъществяването на неговите лични цели и амбиции и ще му пречи да води поверените му към общ напредък и благоденствие.
Липсата на смирение е пречка и за нещо друго, което е от изключителна важност за един добър лидер: способността да се вслушва в другите, да се учи, да приема съвети, напътствия и критики и да се съобразява с тях. Лидерът, в когото има гордост, е уверен, че взима най-правилните решения и че никога няма да допусне грешка, а това е сигурна предпоставка за провал. Когато е овластен да взима решения, които засягат много хора, човек трябва да бъде особено внимателен и отговорен, особено смирен, със съзнанието за човешката си немощ и несъвършенство. Да управлява без да се превъзнася над другите, с разбирането, че не превъзхожда тези, които са му подчинени, че всеки от тях има нещо, някакво качество, с което го превъзхожда и заради което трябва да благоговее пред него и да се учи от примера му: у един – смирение, у друг – кротост, у трети - търпение, мъжество, разсъдителност... Да помни, че в един момент е пръв, а в следващия миг Бог може да му отнеме всичко. Да не забравя, че Бог издига и сваля (виж: Йез. 30:20-26), че от Него е всяка власт, че пред Божието лице са делата, мислите и намеренията му и пред Неговия нелицемерен съд ще дава отчет за тях. Лидерството е Божи дар, но и голяма отговорност, защото: „от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лука 12:48)”.
Снимка: Пресса
