В понеделник, 3 юни 2013 г., в аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” защити своята дисертация докторантът по Пастирско богословие Иво Георгиев Янев. Завършил бакалавърска и магистърска степен в БФ, Иво Янев в последните три години беше редовен докторант по Пастирско богословие. В процеса на обучение той проучи социалната дейност, която осъществяват сред младите хора у нас вероизповедания, държавни институции и неправителствени организации. Това е отразено и в неговия дисертационен труд на тема „Пастирски грижи за младите хора в риск”. По тази много належаща и съвременна тема това е първото подобно съчинение в областта на родното Пастирско богословие. Поради интердисциплинарния характер на дисертацията в научното жури участваха освен православни богослови – професорите Иван Денев и Божидар Андонов от БФ на СУ и доц. свещ. Людмил Малев от БПФ на ВТУ, също и светски специалисти по педагогика и социална дейност: проф. Албена Чавдарова, зам.-ректор на СУ, специалист по История и теория на социалната работа, и доц. Розалия Кузманова-Карталова, декан на Педагогическия факултет на ВТУ, специалист по проблемите на децата в риск. Председател на научното жури беше проф. дпн. А. Чавдарова. Цялото жури гласува единодушно на Иво Янев да се присъди научната степен „доктор по теология”.
В своето дисертационното съчинение д-р Янев е разкрил в пълнота проблема „млади хора в риск” и особено състоянието на младите хора без родители, болни от СПИН и наркозависими. Извършил е сравнително-исторически анализ на места от Свещеното Писание, на извори от Църковната история и данни от творенията на светите отци, в които е посочена подобна грижа за младите хора. Защото това е основата, върху която се изгражда съвременната църковна дякония и специално душепастирство. Д-р Янев е направил подробен преглед на съвременното състояние на специалната душепастирска грижа за посочените три групи млади хора в риск в Гръцката, Руската и Сръбската православни църкви. Анализирал е и състоянието на пастирската грижа за младите хора в риск в България – от страна на Българската православна църква, на Римокатолическата църква и в някои протестантски деноминации.
Въз основа на данните от този обзорен преглед е извършил подробен анализ на методите и принципите на грижа за трите посочени вида млади хора в риск. От друга страна е разгледал значението на личността, образованието и специалната подготовка на пастира при грижата му за млади хора в риск, което много често се подценява. Авторът е посочил значението на църковната енория и доброволчеството при енорийската дякония и специалното душегрижие за младите хора в риск. Напълно обективно той отбелязва, че този ресурс за съжаление почти не се използва от нашите духовници. Д-р Янев е представил и значението на благодатния живот на енорията и особено на св. Евхаристия и тайнството Изповед като най-важни моменти в душелечебната дейност на пастира в тази грижа.
Въз основа на своето изследване д-р Янев счете за нужно да предложи няколко основни задачи в бъдещата пастирска грижа за младите хора в риск у нас, които се изразяват в следното:
1. Опити за активизиране на енорийското доброволчество под ръководството на енорийския свещеник и с благословията на епархийския архиерей, както и възстановяване на структурата на енорийските братства с тяхната просветна и милосърдна дейност.
2. Осъществяване на социално-образователни програми за работещите в областта на енорийската дякония и специалното душегрижие (духовници и миряни).
3. Създаване на предпоставки за по-активна и ефективна комуникация между различните участници в енорийската дякония и специалното душегрижие.
4. Привличане на специалисти медици, психиатри, психолози, педагози и социални работници към специалното душегрижие на пастира и тяхното обучение от висшите богословски школи и духовни центрове към съответните епархии.
5. Създаване от страна на БПЦ на дякониен център (или служба) за координация на дейността на по-развитите енорийски центрове, пастири и неправителствени организации, в който център поне веднъж годишно да се извършва обща среща за обмяна на опит и обучение на участниците в тази дейност.
6. Подготовка от страна на специалисти под ръководството на БПЦ и издаване на съвременна душепастирска методическа литература и превод на такава, и др.
Засега д-р Янев беше хоноруван асистент по Пастирско богословие, а вече с научната степен има възможност да бъде назначен и за щатен преподавател, какъвто специалист в БФ не е имало от времето на Духовната академия.
