На 3 юни започва лятната сесия на Св. Синод на БПЦ

На 3 юни, понеделник, започва лятната сесия на пълния състав на Св. Синод на Българската православна църква. По устав Св. Синод заседава в пълен състав два пъти годишно - през юни и през ноември, наричани обикновено лятна и зимна сесия. Според изпратената покана от Н. Св. Българския патриарх Неофит, председател на Св. Синод, сесията ще продължи и в първата седмица на месец юли. Но е възможно Св. Синод в последната седмица на юни да реши, че няма да заседава през юли. Такива решения не са прецедент в практиката на нашия синод. Това не означава, че ще е изчерпан дневният ред, което почти никога не се постига, а ще се изтъкнат други причини, например нуждата митрополитите да бъдат в епархиите си. Случвало се е и заседанията да се провалят поради липса на кворум (половината плюс един от членовете на синода).

За откриването на заседанията в понеделник от патриарх Неофит се очакват да присъстват всички митрополити, включително и задграничните Симеон Западно- и Средноевропейски и Йосиф Американо-австралийски. 

Засега не са известни точките от дневния ред на предстоящата лятна сесия на Св. Синод на БПЦ, но се очаква широк кръг от въпроси, засягащи цялостния живот и дейност на БПЦ, да бъдат разгледани и да се вземат нужните решения. Сред тях във всички случаи ще бъдат въпросите за избор на Русенски митрополит на мястото на избрания за патриарх досегашен Русенски митр. Неофит. За целта най-напред Св. Синод ще трябва да избере "наместник на овакантения митрополитски престол" (чл. 84, ал. 1 от устава), който да проведе в близките месеци избор за митрополит на Русенска епархия.

Очаква се да бъде разгледана отново оставката на митр. Йосиф Американски, която по всяка вероятност ще бъде отхвърлена поради липса на достатъчни основания за отказването му от поста. Негово Светейшество патриарх Неофит вече нееднократно заяви, че не вижда необходимост за такова решение. Възможно е неподалият оставка митр. Симеон Европейски да бъде подканен да стори това, защото по здравословни причини вече действително нe можe да управлява епархията си. В тази връзка стои и въпросът за "преминаването" на българския свещеник в Братислава към Чешката православна църква, по който също Св. Синод трябва да се произнесе, за да се реши недоумението на българите в словашката столица към коя юрисдикция принадлежат сега: на каноничната БПЦ или към Чешката църква.

Друго, което вероятно ще занимае синодните членове, са кадровите въпроси: липсата на клирици и въобще подготовката им, ректор на СДСеминария, бъдещата участ на двете семинарии, които вече много трудно формират класове поради липса на кандидати, връзките на висши клирици с масонски и сходни организации, говорител на Св. Синод и пр. Вероучението традиционно заема място в дневния ред на Св. Синод, макар че досега не е постигнат никакъв резултат при никое правителство или парламент. Имотни въпроси и финансови трудности редовно се разглеждат на такива заседания, понеже и трудно се намира изход от тях.

Както винаги се очаква да няма достатъчно информация за обществеността относно резултатите от заседанията на Св. Синод, макар че винаги е за предпочитане резултатите да се виждат в живота и дейността на БПЦ, отколкото в съобщенията за СМО.

-------------------------------------

Справка от устава на БПЦ-БП:

Чл. 60. Заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав са законни, когато присъстват повече от половината им членове и се председателстват от Българския патриарх. При отсъствие на Българския патриарх заседанията се ръководят от определен от него с писмена заповед председателстващ, а при невъзможност - Светият Синод избира един от епархийските митрополити. Чл. 61. Заседанията на Светия Синод се свикват редовно всяка година през месец юни и месец ноември, а извънредно - когато Българският патриарх или Светият Синод намерят това за необходимо или когато се поиска от повече от половината епархийски митрополити. Чл. 62. Светият Синод в намален състав заседава, когато това е необходимо. Чл. 63. (1) Заседанията на Светия Синод се провеждат по определен дневен ред, който се изпраща на епархийските митрополити най-малко три дни преди заседанието. (2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят. (3) Въздържане от гласуване не се допуска. (4) Особено мнение се допуска, ако бъде заявено и обосновано устно в заседание и се представи писмено до три дни след заседанието. Чл. 64. В заседанията право на почин има всеки от членовете при условията и спазването на Правилника за водене на заседанията на Св. Синод. Чл. 65. (1) Председателят открива и закрива заседанията. Той ги ръководи учтиво и безпристрастно и бди да се пази благочиние при разискванията. Събира гласовете по реда на старшинството, като започва от най-младшия и обявява решението. (2) Старшинството между митрополитите се определя от деня, когато митрополитът е канонически избран на епархийската катедра, която той представлява. Чл. 66. Членовете на Светия Синод са длъжни да се отнасят почтително към председателя си, както и едни към други. Те са длъжни да не се отклоняват от задълженията си. Чл. 67. Когато синодален член се провини в заседание: в обръщенията си не пази нужното благоприличие, отклонява се безпричинно от задълженията си, отсъства без причини, признати за основателни от Светия Синод, не пази установения ред в заседанията, председателят му прави забележка насаме. Ако не се поправи, той му прави забележка в заседанието, а в краен случай  - внася в Светия Синод предложение за наказването му. Чл. 68. Когато Българският патриарх като председател на Светия Синод прегреши против църковните канони и настоящия Устав, Светият Синод чрез своя старши член му прави учтиво подсещане да се поправи. В случай, че не се поправи, подсещане му се прави в заседание на Светия Синод. Ако и след това той не се поправи, Светият Синод взема необходимите мерки, съгласно църковните канони и настоящия Устав. Чл. 69. (1) За всяко заседание се води протокол, който се вписва в протоколната книга и на следващото заседание се подписва от председателя и от всички участвали в заседанието членове, след което решенията влизат в сила. Решенията се публикуват в „Църковен вестник”. (2) Решенията на Св. Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква - Българска патриаршия.