Варненският митр. Кирил коментира за Всеки ден номинирането на БПЦ за Нобелова награда за мир. В своето мнение, публикувано във „Всеки ден”, той твърди, че Българската църква не очаква жестове на признания за добрините, "които е правила и прави”. И по-конкретно митр. Кирил казва:
„Българската православна църква не очаква жестове на благодарност заради добрините, които е правила и прави. Ние вършим добро заради самото добро. Очакваме награда само от Господ. От другиго не очакваме. Но разбира се, бихме се радвали, ако Нобеловата награда за мир бъде присъдена на Църквата заради спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта.
Щастливи сме дори и от самата номинация, тъй като така ще се популяризира нашето благородно дело, което бе извършено преди 70 години. Няколко десетилетия умишлено се криеше ролята на Църквата в спасяването на евреите. Политиците винаги бягаха от тази тема и се страхуваха да признаят значението на БПЦ за спиране на депортацията през 1943 г. Принципно политиците се страхуват от всички организации, които могат да ги засенчат. Затова и Църквата беше бутана встрани и нейната роля за спасяването на евреите бе неглижирана дори и по време на официални възпоменания. Сега това се променя лека-полека. Иначе лидерите на еврейската общност в България винаги са споменавали този факт и са изразявали специална благодарност на църковните водачи.
Трябва да се знае, че Българската православна църква бе основният двигател за спасяването на евреите у нас. Вярно е и че определени групи от обществото имат своя принос, но главната роля е именно на Църквата. Първо тя се организира и после каузата за спасяването на евреите бе подета от българския народ. През 40-те години на миналия век БПЦ широко отваря вратите си, за да приюти и спаси хора от друго вероизповедание. Това е уникално явление в целия свят.
Българската православна църква е единствената църква в християнското семейство, която повежда официална политика в защита на евреите от депортиране. Това е уникално дело на Църквата и нейните архиереи. Целият Свети синод застава зад тази кауза и изпраща протестни писма и специални декларации до властите. Това не са единични случаи. Това е била официалната позиция на БПЦ. Именно тя допринася светските власти да отменят депортацията в нацистките лагери на смъртта. Софийският митрополит Стефан, който по-късно е избран за екзарх, както и Пловдивският митрополит и бъдещ патриарх Кирил са основните действащи лица в тези събития.
Няма да е лошо тяхната роля да се популяризира и от светските власти. Екзарх Стефан например е провел много разговори с български политици в защита на евреите. Той приютява в дома си тогавашния равин на София Даниел Цион, за да го спаси от започналите преследвания. Стефан отслужва и литургия в защита на евреите в катедралния храм „Св. Александър Невски”.
Пловдивският митрополит Кирил пък прескача оградата на училището, в което са били събрани местните евреи за екстрадиране, и им казва, че ако ги поведат към Треблинка, и той ще тръгне с тях. Той не се страхува да каже на властите, че лично той, заедно с православните свещеници и миряни на Пловдив, ще легне върху влаковите релси, за да се противопостави на отвеждането на техните еврейски съграждани далеч от родината. Всичко това доказва, че Църквата настоятелно се застъпва за сънародниците ни евреи и по никакъв повод не отстъпва от позицията си.
Позицията на БПЦ по еврейския въпрос се основава на хуманни, морални, патриотични и конституционни аргументи. Църквата надига глас за уважение и любов към всяка една човешка личност, независимо от нейната етническа или религиозна принадлежност. Спасяването на българските евреи е една от най-светлите страници в българската история и в историята на Българската православна църква. Урок по човеколюбие и толерантност. Днес този урок не трябва да бъде забравян”.
