В събота преди Месни заговезни Църквата извършва помен за починалите християни. Тази задушница се нарича също Голяма Задушница, защото предшества началото на Великия пост. В неделния ден в храмовете се четат думите на Христос за Страшния съд и за Божия критерий, според който ще бъдат разделени праведни и грешни: действената любов към ближния.
Всички задушници се извършват в събота – деня преди Господнето Възкресение в неделя, за да напомня на всички хора за нашата надежда. А именно, че смъртта е само временна разлъка на душата с тялото, но ще дойде ден, когато всички ще възкръснем – едни за живот, а други за осъждане.
За помена се приготвя „коливо“ – варено и подсладено жито, като символ на житното зърно от Евангелието, което, когато паднало и умряло в земята, дало голям и обилен плод (Иоан 12:24). Раздава се също хляб и вино, а в наши дни и дребни сладки. Поменът се прави на гроба или в църква. Близките на починалите записват предварително заупокойна св. Литургия, а след нея свещеник отслужва панихида или друга по-кратка заупокойна молитва (парастас), споменавайки имената на починалите ни близки. Свещеникът прекадява гроба с тамян и прелива с вино.
Обичаят да се раздава храна „за Бог да прости“ е въведен, за да даде възможност на близките да проявят милосърдие, като нахранят нуждаещите се. Църквата приканва християните да проявяват в този ден милосърдие под различни форми, според избора на всеки, за да засвидетелстват своята вяра и надежда в Господа, че и Той ще прояви милост и ще опрости греховете на починалите ни сродници.
На следващия ден е т. нар. Неделя месопустна, когато е последният ден, в който се яде месо. Следващата седмица, последна преди началото на Великия пост, се ядат млечни продукти, яйца и др.
