В края на месец февруари излезе книгата „Сърцето в Стария Завет“ на гл. ас. д-р Анна Маринова, преподавателка в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". В основата на изданието е дисертационната разработка на д-р Маринова върху антропологичното понятие “сърце” в старозаветните текстове.
В края на февруари Анна Маринова подари екземпляри от новата си книга на библиотеката на Богословския факултет заедно с посвещение в Златната книга на дарителя, която библиотекарите поддържат от 2008 г. В него д-р Маринова пише: "Търсенето на живия Бог с цяло сърце (Втор. 6:4-5) е единственият отговор, който дължим на Бога, но не заради придобиване на каквото и да било благо, а заради Самия Него. Бог, Който ни е извикал от утробата на майките ни, ни кани да пребъдем с Него вечно. И ако чуем гласа Му, то Той идва при нас и се среща с нас (Откр. 3:20). Тази среща на Бога с човека е съкровена и неизказана. Тя се състои постоянно в сърцето на човека, което, приемайки Бога, става брачен чертог. В този чертог, в най-чиста любов пребъдват Бог и човек – неслитно и неразделно. В началото на моите търсения относно значението на антропологичното понятие “сърце” не знаех, къде ще ме отведе моето търсене. Не зная как съм се справила с изясняването на понятието “сърце” в Свещеното Писание на Стария Завет, но благодаря на Бога за това, което осъзнах; а именно, че целта и смисълът на моя живот е да изпълня Божиите слова, изразени чрез словата на бащата в книга “Притчи на Соломон”: “Сине мой, дай сърцето си на мене и очите ти нека желаят моите пътища” (Притч. 23:26). Пожелавам си да бъда малко полезна на моите читатели по пътя им на отдаването на сърцата им на Бога”.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xx9xy
