Тези дни излезе новият, четвърти по ред компактдиск с църковни песнопения на хора на софийските свещеници под диригентството на прот. Кирил Попов. Характерното за тези записи е, че те представят на любителите и изпълнителите на източно-църковното пеене запазени и малко известни песнопения на забележителния еленски църковен напев, пазен доскоро в църквите на старопланинския град Елена. Изданието е осъществено във връзка със стогодишнината от раждането на еленчанина Доростолски митрополит Иларион (+2009 г.).
Ето какво пише о. Кирил Попов в анотациата към диска: „По-голямата част от включените в компактдиска песнопения са непопулярни и са нотирани по изпълнение на дядо Иларион, който ги е чул и възприел от своите предци, родени още в ХІХ в. Впечатляващо със своята тържественост и мелодична красота е песнопението „Величание на Рождество Христово” на глас 1 и 5. Едно от най-красивите песнопения, но и трудно за изпълнение е „Ангел вопияше” на глас 5. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски (негов син е Петър Дънов, основал религиозното сектантско общество „Бяло братство“ – б. р.), по молба на преподавателя по източно пеене Манасия Поптеодоров. През 1947 г. Макариополският епископ д-р Николай (тогава още архимандрит) заедно с известния музиковед, композитор, диригент и педагог Петър Динев (1889-1980 г.) посещават гр. Елена и записват възторженото „Достойно есть” на глас 7. Може да се обобщи, че устната традиция на еленския напев е една изключителна проява на българското музикално съзнание. Всички песнопения са създавани през вековете със силна вяра, упование в Бога и възрожденски дух, какъвто лъха и от тържественото българско многолетие.“
По българските земи през възрожденската епоха се обособяват различни църковно-певчески школи като регионални центрове на източното православно църковно пеене. Всяка школа има свои вдъхновени представители. Благодарение на трудовете на Петър Динев, както и на някои съвременни музиковеди ние получаваме представа за църковно-певческото дело у нас през този период. „Една от тези чудни изяви на песенната Христова вяра е Еленската църковнопевческа школа с нейния забележителен еленски напев“, отбелязва о. К. Попов и продължава: „Настоящият компактдиск включва няколко характерни едногласни църковни песнопения от традицията на еленския напев. Според компетентното мнение на П. Динев „еленското църковно пеене притежава специфични особености, които значително го отдалечават от Дамаскиновата мелодика. Вярно е, че напевите му са построени по гамите на Дамаскиновите гласове, но в тях са вмъкнати народнопесенни елементи във вид на своеобразни извивки и украси, каквито другаде не се срещат. Те се окачествяват като музикална проява, възникнала на местна почва в този край, и като такава представлява от себе си ценно достояние от самобитно народно творчество” (вж. Църковен вестник, 1959, бр. 41, с. 9). Безспорно е, че еленските напеви се характеризират преди всичко с църковност, красива мелодичност, естественост, с една богата орнаменталност, подобна на българските народни шeвици. Трябва да се отбележи, че тази традиция до този момент не е добре позната. Тя може да бъде предмет на едно бъдещо научно изследване от специалисти, които да потърсят аналози в гръцките псалтикии и, както П. Динев съветва, да се надникне в библиотеките на Хилендарския и на Зографския манастир в Св. Гора, където „може би ще се открият важни и неизвестни неща, които биха хвърлили светлина върху въпроса за истинския облик на старобългарското църковно пеене”.
Най-изтъкнат представител на Еленската школа е архимандрит Галактион (1830-1894 г.), родом от с. Кремен, Неврокопско, който идва в Елена през 1865 г. като таксидиот в тамошния Хилендарски метох и остава до края на живота си в града. Тук той служи и пее в църквата „Успение Богородично”, а също така развива голяма преподавателска дейност, като успява да подготви много певци и свещеници за близките села и градове. Архимандрит Галактион не оставя печатни издания, но „оформя и затвърдява музикалния израз на напева, като певческа изява, възприета от еленската школа” (П. Динев). Други нейни по-важни представители са: Иванчо х. Йорданов, Никифор Попконстантинов, свещеник Димитър Йорданов, свещеник Иван Кондаков, иконом Йордан Попов и още много други певци и свещеници. Едни от малкото съвременни продължители на традицията на еленския църковен напев са приснопаметният митрополит Иларион и г-н Александър Пиндиков (р. 1930 г.), понастоящем певец в църквата „Св. Кирик и Юлита” в гр. Банкя. По Божия милост записите с дядо Иларион за този втори компактдиск с негови изпълнения са осъществени няколко месеца преди той да почине. Митрополит Иларион е участвал в записа, като сред песнопенията са разположени и авторски изпълнения на стихове от митр. Иларион.
Компактдискът се разпространява в църковния магазин на софийската катедрала „Св. Неделя“. Телефон: 9815547.
