С приемането на покаялия се бивш разколник и водач на тяхната фракция, Крупнишки епископ Инокентий, Св. Синод е преподредил и епископите без епархии. Тяхното старшинство обикновено е по хиротония, докато на митрополитите – по избор за митрополит. При епископите и митрополитите обаче се получиха и някои „пренареждания” в реда на старшинството. Така например след приемането обратно в каноничната Църква на един от водачите на разкола в 90-те години на миналия век, Врачанския митрополит Калиник, с опрощаването му бяха му зачетени и годините в разкол като стаж за старшинство и той скоро след това оглави реда на митрополитите, както го води и досега. Подобно нещо стана и с епископите. След старшия епископ Нестор Смоленски се нареди подир връщането си в каноничната Църква Левкийският епископ Павел, който беше ръкоположен в разкола. Някои от бившите разколнически епископи междувременно станаха митрополити и излязоха от тази „класация” – Старозагорски Галактион и Доростолски Амвросий. Но сред епископите освен Павел разколнически „стаж” имат Деволски Теодосий, Маркианополски Константин, Месимврийски Яков, а сега и Крупнишки Инокентий. В крайна сметка и „по крайно снихождение” техните години в разкола бяха признати за действителен епископски стаж и така те се подредиха в списъка на епископското старшинство в БПЦ по датите на техните ръкополагания (обикновено наричани хиротонии). По този принцип и Крупнишкият еп. Инокентий сега изведнъж „изскочи” на трето място сред епископите, защото е ръкоположен още през 1993 г. А общото число на епископите стана 19 срещу 14 митрополити (след избора на един от 14-те за патриарх ще бъде избран и митрополит в неговата епархия, така че те ще станат 15).
Разглеждайки датите на ръкоположение, виждаме, че докато Св. Синод до 1998 г. се въздържаше да ръкополага епископи, разколниците усилено хиротонисваха, защото тогава те се стремяха да дублират целия епископат на БПЦ, за да запълнят всички епархии със свои хора. След това прави впечатление своеобразният „рекорд” на 2008 г., когато след ръкополагането на Драговитийския еп. Даниил за викарий на Неврокопския митрополит, вкупом няколко митрополита поискаха викарии или пък настояха техни фаворити да бъдат хиротонисани за епископи. Така през онази година БПЦ изведнъж се сдоби с пет епископа, от които видимо нямаше належаща нужда, нито пък всички хиротонисани притежаваха нужните качества, включително клирически опит. Но това са грешки на растежа. Добре е те да се знаят, а никой вече няма нито право, нито желание да оспорва ония „хиротонии на инат”. Дано само никога не се повтарят.
И така, ето списъка на епископите (т. е. архиереи без епархии, носещи титула на "древлепросияли" епархии) на БПЦ към 11.12.2012 г.:
1. Смоленски епископ Нестор – 6.12.1980 г.
2. Левкийски епископ Павел – 1.10.1998 г. (20.12.1992 г.)
3. Крупнишки епископ Инокентий – 1.10.1998 г. (21.02.1993 г.)
4. Деволски епископ Теодосий – 1.10.1998 г. (19.02.1997 г.)
5. Маркианополски епископ Константин – 1.10.1998 г. (27.08.1997 г.)
6. Месимврийски епископ Яков – 1.10.1998 г. (19.10.1997 г.)
7. Адрианополски епископ Евлогий – 18.10.1998 г.
8. Тивериополски епископ Тихон – 6.7.2003 г.
9. Стобийски епископ Наум – 17.3.2007 г.
10. Знеполски епископ Йоан – 18.3.2007 г.
11. Велички епископ Сионий – 24.3.2007 г.
12. Драговитийски епископ Даниил – 20.1.2008 г.
13. Траянополски епископ Киприян – 3.3.2008 г.
14. Агатоникийски епископ Борис – 22.3.2008 г.
15. Константийски епископ Антоний – 23.3.2008 г.
16. Проватски епископ Игнатий – 6.4.2008 г.
17. Браницки епископ Григорий – 29.10.2010 г.
18. Главиницки епископ Йоан – 30.11.2010 г.
19. Мелнишки епископ Серафим – 18.12.2011 г.
Бел. ред.:
1. Епископите в списъка от № 2 до № 6 имат посочена еднаква дата за приемане в епископата на БПЦ, която е датата на приемането им от Всеправославния събор, състоял се в София на 30 семтепври и 1 октомври 1998 г., а не на ръкополагането им за епископи, както е при останалите. В скоби е дадена датата на ръкополагането им в разкола, което е признато от събора.
2. В синодния сайт числото на епископите на БПЦ не е пълен. Там все още (незнайно защо) не са вписани Деволски Теодосий, Месимврийски Яков и Мелнишки Серафим.
