Днес изпратихме Ангелчо. Мога да го нарека Ангел Йосифов Петков, както е по документи, но това няма да е толкова точно, колкото е обичайното име на 60-годишния несретник, с когото всички бяхме толкова свикнали, че не обръщахме внимание на нечовешките трудностите в окаяния му живот. Дори когато дни преди смъртта си (за която никой не можа да разбере, как точно е настъпила, но и вече нямаше значение), той беше казал на някои от нас: "Аз си отивам!", "Аз умирам!", ние в егоизма си не му обърнахме внимание. А той наистина си отиде точно месец след смъртта на Българския патриарх Максим, когото Ангелчо дълбоко почиташе и синовно обичаше. И всички сме убедени, че си отиде там, където "няма болка, нито печал, нито въздишка, но има живот безкраен".
Днес в 14 ч. в старинния столичен храм "Света София" опелото му беше оглавено от Деволския епископ Теодосий. Там бяха още Знеполският епископ Йоан, софийският протосингел ставроф. ик. Ангел Ангелов, архим. Дионисий, игумен Филип, предстоятел на руската църква в София, и още 15-ина софийски свещеници и дякони. Големият храм се напълни с миряни, от които никой не беше роднина на Ангелчо, защото неговите родители и сестра му отдавна не са между живите. Но дойдоха клирици и миряни да изпратят този, чието съществуване може да не ги засягаше особено, но отиването му отвори дълбинното добро в сърцата им. И го оплакаха, сякаш им беше близък и роднина - искрено и горчиво. Защото има моменти, когато сърцето ни говори, а умът се смълчава и дава тласък на волята ни да сторим нещо добро - малко, но все пак нещо добро, което сме могли, а не сме го сторили.
Еп. Йоан от името на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и временно управляващ Софийска епархия, на служителите в Софийска митрополия и в синодната канцелария каза скръбно слово - сърдечно, смислено, трогващо. После всички начело с епископите отидохме да изпратим ковчега до колата, която отнесе тялото на Ангелчо до гроба в Малашевци, а духът му, вярваме, е в обятията на всемилостивия Бог.
Нека Той да прости всички волни и неволни прегрешения на Ангелчо, а нас да помилва!
Ангелчо постоянно и незабележимо присъства в църковния живот на БПЦ близо 50 години:
