Днес стана известно, че е починал Ангел Петков (роден на 4 март 1952 г.), известен повече като Ангелчо - символът на един вид юродивство в БПЦ. От около половин век той беше неизменно всеки ден пред сградата на Св. Синод, Софийска митрополия или Духовната академия и сега Богословския факултет. Всички го познаваха и никой не го знаеше - как и откъде се е появил в или край църковните среди? По-възрастните го помнят, че още по време на патриарх Кирил като дете Ангелчо се е появявал в или пред църквата по време на празници. Някои архиереи, свещеници и църковнослужители му даваха по някой лев, за да преживява. Други го канеха вкъщи да го нахранят. Бяха години и десетилетия, когато той дори беше назначен за мияч на колите в синодния гараж. Появяваше се винаги на празниците по църкви и манастири дори в най-отдалечените краища на страната. Понякога създаваше смут с появата си или не винаги уместните си намеси в реда, друг път той "спасяваше положението", когато в суматохата от идването на владиката за празника домакините не се сещаха за елементарни неща. По страниците на "Църковен вестник" има дори дописки за църковни празници в провинцията, подписани от "Ангел Петков" - вероятно не от него писани, но безспорно поместени по информация от Ангел Петков, присъствал на празника.
Най-големите му достойнства бяха две. Първо, беше безрезервно привързан към някои хора в Църквата и никога не измени на това свое чисто и безкористно приятелство; вероятно това беше причината да ненавижда клириците, отделили се в разкола. И друго - имаше феноменална памет! Той помнеше с десетилетия наред годината на сватбата или на смъртта на много хора и напомняше за тези годишнини, дори когато самите близки забравяха. Помнеше и редица църковни събития, участниците в тях, думите им. Така живееше "по границите" на църковното общество - от едни подпомаган, от други избягван, от трети подиграван, от четвърти претърпя издевателства. Често беше забранявано на охраната в синод, митрополия, богословски факултет да го пускат в сградата. Един църковен маргинал, ще каже някой. Истински юродив, ще рече друг - както са описани в житийната книжнина, макар че това юродивството не личеше да е "Христа ради". А какво беше, само Бог знае!
От Софийска света митрополия са съобщили, че ще поемат разноските по погребението му. Ангелчо наистина си го е заслужил.
Бог да го прости! Сигурно Той, Всемилостивият, ще го приеме при Себе Си там, където ние може и да не стигнем.
Ангелчо като 6-7 годишно дете:
Една от последните му снимки: прощаване с патриарх Максим в столичната катедрала "Св. Неделя":
