Не е обсъждан от Св. Синод въпросът за промяна на календара на БПЦ, нито статутът на енориите, които служат по стария календар, но са в лоното на каноничната църква. Този проблем не е включен в дневния ред и на предстоящите заседания, заяви за «Двери» Ловчанският митрополит Гавриил. Не е ясно кой повдига отново календарния спор, който беше вече поставен и решен на Църковно-народния събор в Рилския манастир през 2008 г. Тогава делегатите на църковния форум с голямо болшинство гласуваха против връщането на стария стил (вижте тук). “Както тогава, така и сега - изяснихме, че този въпрос не е сред приоритетите на нашата Църква", каза митрополит Гавриил. "След като съборът не промени календара, сега синодът не може да го направи", заяви архиереят.
В медиите беше тиражирана "новината", че още на 10 декември в дневния ред на митрополитите ще влезе обсъждането на календара, което обаче не е вярно. На заседанията на Св. Синод до Коледа стоят за решаване други въпроси, сред които подготовката на избора за нов патриарх, приемане на бюджета на БПЦ и поделенията й и др.
Църковни анализатори подозират, че въпросът с календара се повдига отново от свещ. Марий Димитров, който служи в храма на село/квартал Челопечене по Юлиянския календар, и негови привърженици. Те се надяват в усложнената обстановка след смъртта на патриарх Максим да прокарат своята дългогодишна идея да върнат стария календар.
Енорията в Челопечене, както и още няколко енории и два манастира в БПЦ имаха благословение от Св. Синод и блаженопочившия патриарх Максим да служат по стария стил, но да не преминават към разкола на старокалендарния епископ Фотий. През тези години старостилците около о. Марий няколко пъти писаха писма, петиции и молби до Св. Синод за връщане на Юлианския календар. Сега отново има информация, че се готви подписка на тази тема, която ще бъде подадена в канцеларията на синода в близките дни.
Привържениците на стария стил издигат в култ Юлианския календар, вярвайки, че неговото следване гарантира чистота на вярата, напредък в благочестието и отделяне от еретиците. За съжаление в нарушение на църковната канонична дисциплина зографските монаси начело с игумена о. Амвросий от години насаждат сред вярващите от Българската православна църква заблуждението за "спасителната роля" на стария календар и Св. Синод не взима мерки срещу това своеволие.
О. Никанор от Гигинския манастир, където също се служи по стария календар, обаче не е така краен във възгледите си: "Ще приемем всичко, което реши Светият Синод, за да няма крамоли и разделение в Църквата ни. Започваме да служим по новия календар, щом ни кажат", коментира той проблема.
"Всяко заиграване с календара е опасно и може да доведе до допълнително разделение на Църквата. Връщането на стария не бива да е на дневен ред", заяви и преподавателят от Богословския факултет в СУ доц. Дилян Николчев.
В България григорианският календар е въведен с царски указ № 8, издаден от царя-католик Фердинанд I, съгласно Закона за въвеждането на григорианския календар. Член първи от този закон гласи следното:
"От 1.IV.1916 г. времеброенето в Царство България да става по новия стил - григорианския календар.
Денят 31.III.1916 г. остава последен ден, броен по стария стил, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата 14.IV.1916 г., като начало на новото времеброене в Царството" (Държавен вестник, бр. 65, 21.3.1916 г.).
