Св. Синод на БПЦ излезе с изявление по повод „актуални въпроси, повдигнати след кончината на Светейшия Български патриарх“.
С документа архиереите правят важна стъпка към диалог с българското общество и, съзнавайки отговорността си като духовни пастири, изясняват проблеми за устройството и реда в БПЦ, обсъждани „от някои лица в общественото и медийно пространство след кончината на Българския патриарх“. По този начин те се надяват да сложат край на спекулациите и свободните тълкувания на устава и каноните на Църквата, които в много от случаите, обслужват интересите на самите коментатори, а не на БПЦ и внасят смут и разделение в църковното общество.
В текста синодалните архиереи изясняват важни въпроси от устава на БПЦ: за статута на наместник-председателя на Св. Синод, условията на свикване на патриаршески избирателен събор, възможността да се свика Църковен събор преди избора на патриарх, промени в устава преди този избор и други, които бяха дискутирани широко в българското общество от духовници, преподаватели, анализатори, журналисти и не намираха своя категоричен отговор. Сега Св. Синод излиза с аргументиран текст, в който посочва изискванията на правото и устава на БПЦ по тези проблеми (тук).
В изявлението отново се уточнява, че двете длъжности – Български патриарх и Софийски митрополит – според устава на БПЦ - са съчетани в една личност и са неотделими.
По другия широко разискван в последните десетина дни въпрос - за свикването на Църковен събор и промяната на устава на БПЦ, както и за внасяне на промени в него чрез Синодална наредба, Св. Синод заявява категорично, че изборът на патриарх е юридически примат в сегашната ситуация. Затова „не могат да се приемат нови материални или процесуални норми, които по нов начин да уреждат избора на Български патриарх“. Сред приведените аргументи на първо място е този, че Църковен събор не може да се свиква от наместник-председателя на Св. Синод, а само от патриарха. Наместникът е председател само на Св. синод, но не и на Църковния или Архирейския събор.
Друг важен въпрос, който се обсъжда е мандатът и правомощията на епархийските избиратели. Св. Синод заявява, че мандатът на епархийските избиратели не е изтекъл, както се твърди. В същото време се уточнява, че в „Устава на БПЦ няма изрична норма, че ако е изтекъл мандатът, на който и да е орган, правомощията се прекратяват“. Ето защо всички избрани органи на БПЦ ще упражняват правомощията си до избирането на нови. Това означава, че сега основната задача на наместник-председателя и Св. Синод е да организират избор на нов патриарх, а всички други избори и промени в законодателната уредба на БПЦ ще се решават след като има канонично и законно избран предстоятел на Църквата.
В заключение архиереите от Св. Синод заявяват, че те по никакъв начин не желаят да нарушават духа на устава и съборността на Църквата и така да съблазняват вярващите и да рушат авторитета на Църквата в очите на обществото. Митрополитите декларират, че съзнават своята отговорност да служат на Христос и Неговата Църква и обръщайки се към народа с увереност заявяват: „Ние най-добре знаем и трябва да вярваме, че ще стане това, което е Божията воля. Трябва само да имаме търпение“.
В края на изявлението от Св. Синод припомнят, „че оспорвания на решения и процедури на органи на БПЦ пред органи извън Българската православна църква са недопустими. Според каноните на св. Православна църква такова поведение е наказуемо. В това отношение е ясно съдържанието на чл. 226 от Устава“.
Тъй като Църквата е отделена от държавата синодалните митрополити няма да допуснат външна намеса в делата на Църквата и то в този исторически момент, от който зависи бъдещето на БПЦ и нейния авторитет.
