Преподавателят по канонично право в Софийския богословски факултет доц. Дилян Николчев заяви, че изборите за патриарх на Българската църква е редно да се отложат "с пет-десет години", докато "се реши кадровият проблем с Българската православна църква", тъй като сега "Българската църква е заложник на Държавна сигурност". Доц. Николчев не детайлизира как ще се реши кадровият проблем за този времеви период, но вероятно се имат предвид две неща - да се изчака епархиите в страната да бъдат оглавени от нови митрополити след смъртта на сегашните възрастни, и второ, това е периодът, необходим на най-младия митрополит в сегашния състав на Св. Синод да влезе в листата на избираемите за патриарх. Според доц. Николчев "ръководството на БПЦ демонстрира своята некачественост вече десетилетия". Доц. Николчев застъпи също така тезата, че вместо Избирателен събор трябва да се свика Църковен събор за промяна на устава, което се нагала от необходимостта за взимане на "извънредни решения". Подобни бяха изказванията и на директора на вероизповеданията Емил Велинов, който също говори за свикване на църковен събор и промяна на устава.
Наместник-председателят на Св. Синод митр. Кирил вече заяви, че промяна на устава няма да има преди Избирателния събор и свикването на Църковен събор в момента не е на дневен ред.
В интервюто си за БНР доц. Николчев изрично подчерта, че за него „митрополит Кирил не е наместник-председател на Св. Синод, защото изборът му не е легитимен“. Като „специалист по църковно право“ той призовава всички участници в заседанието от 10 ноември да не подписват протоколите, защото изборът противоречи на каноните, тъй като „митрополит Кирил е бил доносник на Държавна сигурност“.
Доцентът обвини Варненския митрополит и за „колизиите в Устава на БПЦ“, тъй като духовникът бил председател на комисията за допълнение и изменение на Устава на Шестия църковно-народен събор през 2008 г. и е виновен за "недоглежданията, промените и дори фалшификациите на текстовете на устава".
Самият доц. Николчев не беше поканен за участие в Шестия църковно-народен, провел се през 2008 г. в Рилския манастир, тъй като не се ползва с доверието на Св. Синод на БПЦ. По време на разкола той се обвърза с алтернативния синод на митрополит Пимен. Като специалист по каноническо право тогавашният асистент Николчев се зае с подготовката и защитата на устава на разколническата БПЦ, което каноничните митрополити не забравиха.
Най-новите предложения на доц. Николчев за реакция при новата църковна ситуация са повече от екстравагантни. Те противоречат не само на буквата, но и на духа на устава на БПЦ. Тяхната ексцентричност можеше да се впише в общата напрегната атмосфера на дискусии, ако не бяха направени от човек, минаващ за специалист по каноническо право.
От това следва, че кадровата криза не е свързана само с избора на патриарх и митрополити, тя засяга и богословската академична общност. В тази наистина критична ситуация нашата Църква не разполага с достатъчно квалифицирани специалисти, които да решат възникналите правно-канонични въпроси. Всякакви емоционални и личностно-пристрастни коментари само внасят смут в обществото и не допринасят за решаването на важните проблеми, които възникват в хода на първия за последните 40 години избор на Български патриарх. Безспорна истина е, че на всички нива църковният живот у нас страда от дефицити и причината за тях не може да бъде търсена винаги в Държавна сигурност. Не външни структури прокарват истинските разделителни линии в Църквата, а недостигът на църковно съзнание у нейните членове - както епископи, така и обикновени вярващи, специалисти и неспециалисти.
