На 17 октомври Институтът за изследване на изкуствата и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" представиха излязлата наскоро от печат книга "Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир".
Проф. д-р Боряна Христова – директор наНационалната библиотека поздрави авторския колектив, посочи изданието като голямо културно събитие с историческо значение, и припомни встъпителните думи към него, писани от Адрианополския епископ Евлогий, игумен на св. Рилска обител: „Настоящето издание е принос в изследването на музикалната традиция на Рилската света обител и показател за ролята на Църквата в организирането, съзряването и осъществяването на българското Възраждане“. Широкото научноизследователско поле е наложило авторския колектив да бъде съставен от учени от различни области: Светлана Куюмджиева и Асен Атанасов – музикално описание; Вася Велинова и Елена Узунова – приписки, палеография, ортография, език и водни знаци; Елисавета Мусакова – украса на текстовете и подвързиите на ръкописите.
Проф. д-р Светлана Куюмджиева посочи, че рилските музикални ръкописи съставят най-голямата и най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България. Над 100 на брой, тези ръкописи като цялостна сбирка не се познават. Поради това представляват интерес не само за музиколози, но и за химнографи, богослови, филолози – палеографи и археографи, за изкуствоведи и историци.
В представянето участва камерния хор „Средец“ с гл. худ. ръководител Александър Куюмджиев и диригент Елиана Захариева. Един от авторите в сборника - Асен Атанасов, който е и певец в храма „Св. вмчк Георги Победоносец“, изпълни слава на хвалитни стихири, гл. 8 от службата на св. Йоан Рилски на 19 октомври.
Работен по проект СКИН 5/1012 (спонсориран от Министерството на образованието, младежта и науката след спечелен конкурс през м. декември 2007 г.), сборникът съдържа пълен и най-подробен опис на славянски православни музикални ръкописи, произхождащи от Балканите. Рилските музикални ръкописи са особено ценни, тъй като съдържат всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на православната църква и представят хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа – ранното и същинското Балканско възраждане от втората половина на 17 до края на 19 век – период, когато се формират нациите на Балканите и в Средна Европа.
Издадената книга предлага проучването им, както и подробен научен опис на славяноезичните музикални ръкописи, съхранявани в манастирската библиотека с цел да се съхрани богатото културно наследство със значимост в национален, общобалкански и общоевропейски контекст.Поставена е солидна научна основа за изследване иса реконструирани обречени за дълго време на принудителна забрава музикални области и личности в националната културна история.
