Официалният сайт на БПЦ публикува дълго подготвян обширен документ - стратегия за духовна просвета, катехизация и култура на Българската православна църква. Ловчанският митр. Гавриил, който е председател на Културно-просветния отдел на Св. Синод, сравни стратегията с нова конституция на Българската църква в областта на просветата.
Изработването и изпълнението на стратегията създателите й виждат като „принос към засилването на православното свидетелство за автентичната съборна вяра в Светотроичния Бог и продължаване на спасителното духовно-просветно дело на Православието в съвременния свят“.
Реализацията на стратегията е поверена на Св. Синод и всички църковни местни структури от епархиите до енориите. В осъществяването й ще могат да участват само „легитимни ръководители-духовници“, както и „техни сътрудници в лицето на упълномощени и компетентни православни църковнослужители и специалисти в сферата на православната духовна просвета, катехизация и култура“. Така ще могат да се контролират хората, които се занимават с църковна просвета. Самата стратегия “изхожда от отговорностите и правомощията на Св. Синод на БПЦ-БП за упражняване на върховен надзор“ върху осъществяването на духовната просвета в нашата църква.
В документа са описани принципите за реализиране на стратегията и приоритетите на духовната просвета, катехизация и култура, като на първо място е поставено „въцърковяването и спасението“ на „личността и семейството“. Сред другите приоритети се посочват: взаимодействие с образователните и културните институции на национално, регионално и местно ниво, „засилено внимание към издаването на религиозно-образователно литература“, изграждане на мрежа от духовно-просветни центрове на всички църковно-административни нива, духовна грижа за хората със специални образователни потребности, повишаване авторитета на учителите по религия и тези в църковните училища, както и на „църковния творец“.
Като главна цел на дейността на БПЦ е изведено „спасението чрез обожението на човека“. За осъществяването на тази крайна цел в документа са маркирани осем стратегически цели. Сред тях са:
- възпитаване на кръстените и некръстените хора,
- създаване за условия за „въцърковяването и активното участие в живота на енорията и целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените“,
- духовно ръководство на християните за очистване от греховете, за духовно подвизаване и „благочестив християнски живот“,
- предпазване на християните от „влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието“,
- връщане в лоното на Църквата на отпадналите поради някакви причина християни,
- „засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България“.
Подробно са описани задачите към всяка от стратегическите цели. Сред тях са:
- повишаване на подготовката на духовниците и църковните просветни кадри,
- разрастване на издателската дейност на БПЦ,
- организиране на научни форуми и конференции за обмяна на опит,
- информационна политика за огласяване дейността на БПЦ в сферата на образованието и просветата,
- създаване на курсове за деца и възрастни към епархийски и енорийски структури.
Сред задачите са и тези:
- засилване на молитвения живот на духовниците, църковнослужителите и миряните за духовен и учителен успех;
- постигане - чрез светоотеческия аскетически опит в самопожертвователната любов и себеотдайност - на по-голяма близост и непосредственост в общуването на духовниците с миряните и с хората, които все още не са станали членове на Църквата.
Сред задачите, посочени в стратегията, е също и организиране на „медийни участия на духовници и богослови, за да достигне до повече хора истината за Православието и за вредата от разколите, сектите и лъжеученията на суеверието и неверието“.
Стратегията предвижда създаване на синодален отдел „Връзки с обществеността", като една от задачите на неговите членове е „изграждането на положителен образ на Църквата в обществото; да провеждат активна медийна политика, която да оборва натрапваното мнение, че БПЦ е затворена, статична институция, а напротив - че тя е жив организъм, близо до хората, с многостранна богата и активна просветителска и социална дейност".
В документа са отбелязани и индикатори за оценка на изпълняването на целите и задачите на стратегията. Оценката се прави на основната на количествени показатели: брой записали се за участие в катехизични курсове, брой създадени епархийски центрове и т. н. Стратегията предвижда и създаване на „механизми за отчитане духовното състояние на хората, тяхната възраст, опит и здравословно състояние, социалната и етническата им принадлежност“, без да се посочват, какви ще са тези механизми и кой ще ги използва.
Посочените в стратегията задачи ще се осъществят чрез посочени в стратегията дейности, сред които са: създаване на църковни училища, курсове, детски лагери, школи, провеждане на беседи, печатане на литература и много други.
В стратегията са предвидени и начините за финансиране на описаните по-горе задачи и дейности чрез създаване на Църковен духовно-просветен фонд, който ще акумулира средства чрез отчисления от годишните бюджети на епархиите, целеви дарения и завещания, държавна субсидия и програми и проекти. Дейностите на епархийските просветни центрове ще имат собствен духовно-просветен фонд, който ще се захранва от: отчисления на храмовете и манастирите в епархията, чрез целеви дарения, чрез отчисления от собствена дейност, чрез участие в проекти.
Енорийските храмове освен това ще отделят още веднъж средства и за финансирането на собствените си културно-просветни дейности, освен за епархийските, и ще си помагат с целеви дарения, издания на книги и брошури и други самофинансиращи дейности.
От така представените начини на финансиране в стратегията става ясно, че основната тежест по издръжката на културно-просветната работа в БПЦ ще се поеме от енориите, т. е. от пожертвованията на миряните и ще зависи от работата на свещениците.
В документа се посочва, че финансовите средства, необходими за изпълнение и реализиране на Стратегията по приоритети и дейности, се формират и приемат ежегодно от Св. Синод на БПЦ-БП в съответствие с бюджета на разработената Комплексна програма за реализиране катехизическите дейности, заложени в Концепцията за Синодален катехизически център. За постигане на максимална ефикасност се създава механизъм за координиране и планиране на дейностите и разпределение на бюджетните средства. От този текст не става ясно, дали за осъществнането на стратегията се предвиждат средства от бюджета на Св. Синод или той само ще одобрява начините за изразходване на парите за просветна дейност, събрани чрез отчисления от епархиите и енориите. В стратегията не се посочва размерът на отчисленията и начинът, по който ще бъдат заставени епархиите и енориите да ги внасят.
Документът предвижда управлението и контролът на стратегията и нейното практическо реализиране да се осъществява от Св. Синод в пълен състав. Към Св. Синод ще се създадат атестационни комисии, в които ще влизат от 5 до 7 човека, които ще оценяват компетентността и квалификацията на църковните духовно-просветни кадри, качеството на учебните програми, качеството на методическите и учебните материали и др.
Стратегията описва „проблемите на духовната просвета, катехизация и културна дейност на БПЦ, които са били взети под внимание при написването на документа. Това са: секуларизмът, глобализацията, екзистенциалните проблеми, семейните, социалните и екологичните проблеми, проблеми, свързани с откъсването на етиката, науката и техниката от християнските ценности, проблеми на разцърковеността и бездуховността на съвременната култура и младежката субкултура, проблеми в сферата на духовния живот на обществото, проблеми на духовно-просветния и културен църковен живот“.
В същото време в документа не са посочени проблеми на църковния живот, които пряко се отнасят до осъществяването на пастирската грижа в БПЦ като липсата на свещенослужители, липса на финансов ред, ниска ангажираност на митрополитите с духовно-просветната работа по епархиите, грижата на свещениците, откъснатост на Църквата от обществения живот и др.
В стратегията са описани и конкретните резултати, които трябва да постигне духовната просвета и катехизация: „увеличаване броя на въцърковените хора, повишаването степента на тяхната църковна просветеност, духовно възрастване и участие в светотайнствения живот на Църквата“. Сред конкретните резултати са посочени още: „Придобиване на християнски светоглед, основан на приемането на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква като ориентири за духовния живот в Христа, препотвърдени в догматическите определения на Вселенските събори на Църквата“, както и „осъзнаване степента на личната отговорност в Църквата, основано върху възприемането на канонично-дисциплинарните норми на църковния живот и йерархичното и административното й устройство“.
Същите автори са разработили и Основни насоки за прилагане на стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ. В този още по-общирен документ детайлно са разработени всички маркирани в стратегията цели, задачи, дейности, както и начините им за внедряване в структурите на БПЦ.
