Рождество Богородично – 8 септември, макар и наречен от народа ни „Малка Богородица“, вероятно заради това, че на него се почита раждането на едно свето момиченце, предназначено да стане Божия майка, е все пак един от големите празници в годишния кръг. Християните обичат и дълбоко почитат този празничен ден. По народна традиция на него отбелязват своя имен ден момичетата, които носят името Мария, докато жените с името на Богоматер празнуват на Успение Богородично, 15 август.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.
В Рилския манастир централният храм е посветен на Богородичното раждане, а на св. Йоан Рилски е посветен южният параклис в същия храм.
В Троянския манастир първата малка църква, където е подслонена пристигналата по Божие указание в манастира чудотворна икона на св. Богородица Троеручица, е носила името на Рождество Богородично. Разрушена после, за да се построи сегашният храм на Богородичното успение, от нея е останал каменният св. престол, в двора южно от днешната църква. Обхванат от два бора, той се пази като свещена реликва и на него утре след св. Литургия в съборния храм се извършва водосвет в празничния ден. В централния храм е запазена икона на Рождество Богородично, която е в десния, южния проскинитарий пред св. Олтар.
Втори храмов празник има и девическият манастир „Св. Четиридесет мъченици“ над с. Врачеш, Ботевградско. В новата сграда на обителта е вграден храм, посветен на Рождество Богородично.
Роженският пък манастир над Мелник носи името си тъкмо от този празник. Там ще се извърши и лития с чудотворната Богородична икона, която ще завърши с водосвет пред храма.
На Рождество Богородично са посветени и манастирите Калоферски мъжки (в долината на Бяла река на 7 км. от Калофер), и Зелински (на 2 км. южно над Ботевград и под самата магистрала „Хемус“).
Няколко катедрални храма в български градове са посветени на Рождество Богородично. В София храмът в жилищен кв. „Лагера“ също празнува.
