Днес Пловдивска епархия получи в дар икона на св. богоотци Йоаким и Анна с вградени в нея частици от мощите на родителите на св. Богородица. Иконата беше връчена на Пловдивския митрополит Николай от митрополита на Тамасос (Кипър) Исайя, който дойде у нас заедно със светите мощи. Днес двамата митрополити извършиха св. Литургия в пловдивския храм „Св. Марина”, където стотици вярващи се стекоха да се поклонят на св. мощи, донесени от Кипър.
В края на богослужението митрополит Николай прочете пространно обръщение към клира и вярващите на Пловдивска епархия относно сурогатното майчинство и фактическото съжителство. Митрополитът посочи, че мнението му по тези въпроси, изразено преди няколко дни, не е било разбрано правилно и той бил „надлежно обруган” от медиите и обществото.
Този път архиереят се опита да формулира изказването си „другояче, за да не е нравоучително” и затова вижданията му бяха представени във вид на риторични въпроси.
По темата за сурогатното майчинство митрополит Николай пита: "Кажете ми колко трябва да е оскотяло едно общество, което мълчи, когато някой му предлага да бъде създадена правна възможност за майките да „отдават под наем” и да продават утробите си? Има ли съмнение, че това ще е бизнес? Кажете ми кое е това, което може да накара една жена, да извади плода на утробата си и да го предаде в ръцете на друга жена? Човеколюбие? Любов към бездетните? Или скотско отчаяние, породено от безпътица, безработица и физически глад?”
Архиереят счита, че чрез узаконяването на сурогатното майчинство ще се легализира раждането на деца срещу заплащане, тъй като българите все повече ще обедняват.
Правейки анализ на термина „сурогатна майка”, митрополитът заключава: „това не е майка, а непълноценен заместител-ерзац; това дете няма да е дете, а непълноценен продукт. Вижте, колко ясно са ни го казали. Продукт. Стока.”
Той изтъкна, че въпросите за „сурогатното майчинство и за фактическото съжителство не са теми на държавата. Те са частни въпроси, вкарвани в обществения дневен ред от отделни малки заинтересовани кръгове”.
По-нататък в обръщението си архиереят се спира на въпроса за фактическото съжителство. Той отбеляза, че това е договор, но според него не е ясно: „този договор пак ли ще се сключва между мъж и жена или не само? Ако фактическото съжителство ще е договор, който може да се сключи НЕ САМО между мъж и жена, ще е добре това да се каже своевременно”.
Накрая митрополитът пита: „всеки ли двама души, сключили договор за фактическо съжителство, ще могат да си поръчат дете на сурогатна майка?”.
В обръщението си предстоятелят на Пловдивска епархия се спира на сътрудничеството между Църква и държава по въпросите на семейството и възпитанието на децата. Митрополитът ясно заявява: „Църквата винаги ще подкрепя всякакви действия на държавата, защитаващи семейството и особено децата. Бихме подкрепили например всяка инициатива, водеща до намаляване на детската престъпност”.
Нататък архиереят прави публично достояние някои негови виждания за общественото устройство, ролята на семейството и важността от въвеждане на вероучение (които всъщност винаги са били позиция на Православната църква): „Децата, както и изобщо хората, не могат да бъдат обект на покупко-продажба. Второ, че майките не могат да бъдат подтиквани по какъвто и да е начин да се отказват от децата си, а напротив – държавата и обществото трябва да им създават всички, включително материални, условия да се грижат за тях. Трето, че децата имат нужда от майка и баща, което значи, че семейството се състои от мъж и жена. Четвърто, че майката и бащата имат право и задължение да ги възпитават, а обществото с всички свои институции трябва да съдейства за това. Поради което Църквата отново апелира за въвеждането на православно вероучение в българското училище. Фундаментът на възпитанието на децата е те да научат какво е значението на Десетте Божии заповеди. Ако те не научат това, останалите знания губят основата си. Ако което и да е от тези условия бъде нарушено, общественото устройство рухва”.
В края на обръщението си митрополит Николай се спира и на приноса на Църквата за укрепването на българското семейство, възпитанието на децата и бъдещето на обществото ни: „Българската Православна Църква прави това, което е основната й задача. Да служи Богу и да измолва милост и прошка. Да утешава със слово и да даде съвет, кое според Божието Слово е правилно и кое не е правилно. Ще кажат: искаме още, искаме нещо материално. Ще отвърна: за кесаревото отговаря кесарят. За материалното отговаря държавата”.
От думите на митрополита става ясно, защо БПЦ страда от липса на средства и не развива активна социална и образователна дейност: „Православната църква никога не е изземвала функциите на държавата, не е събирала данъци, не е създавала инквизиция. Църквата се издържа от лептата на вярващите. Колкото е лептата, толкова са й възможностите”.
С обръщението си архиереят се надява да отговори на едни от най-важните въпроси на обществото ни, демонстрирайки, че може да бъде и "неназидателен", въпреки че оценява думите си като „малко по-остри, както правят йерарсите на Църквата, когато искат да бъдат чути”.
