Допустимите изрази за употреба в руското подворие „Св. Николай“ са само „простете, благословете и помолете се за мене“, а вярващите трябва да се отнасят към предстоятеля по примера на монаси към игумена си.
Важни напътствия за чинопочитанието, демокрацията и послушанието получиха енориашите на руския храм „Св. Николай“ в София по време на неделната проповед, произнесена от гостуващия у нас игумен Исидор на 27 май. Той оглави св. Литургия, в която взеха участие предстоятелят на храма игумен Филип, другият руски свещеник о. Зотик и двамата български духовници о. Симеон и о. Николай. В знак на добронамереност игумен Исидор произнесе възгласите на Евхаристийния канон на български език – нещо, което руски духовник не е правил в този храм.
След като лично причасти народа, о. Исидор започна проповедта си с истории от Йерусалим, където оглавява руската духовна мисия. Той донесе пръст и камъчета от светите земи за благословение и на енориашите от руския храм в София.
След това игумен Исидор се насочи към основната тема на проповедта си: проблемите, възникнали в руското подворие в София.
Духовникът обясни гледната точка на „руските старци“ по въпросите на демокрацията и монархията и по-конкретно той изрази недоумението си, че „може православни християни да въстават срещу настоятеля. Това очевидно е дяволско навождение, опит да се въведе някаква „демокрация“, а нашите, руски старци казват (не зная, дали и вашите български старци казват същото), че в ада има демокрация, а на небесата има царство. В ада всички са равни, а на небесата има йерархия“.
След това игумен Исидор обясни, че подворието е институция, напълно отделена от България, и няма нужда уставът му да се одобрява тук. Уставът „засяга вътрешния живот на подворието и никаква Българска държава не може да го одобрява, той се депозира единствено за информация на властите“, уточни о. Исидор. В подкрепа на думите си духовникът приведе примери от Йерусалим, където „Йерусалимският патриарх ясно ни каза – вие, руснаците, нямате паство на моята каноническа територия. Имате само представителство. Така че ние изпращаме всеки гражданин на Израел, който иска да се кръсти при нас, да иска благословение от Йерусалимския патриарх“.
По-нататък в проповедта си о. Исидор уточни, че руският храм в София „не е енория“, а руските свещеници тук „не са пастири, а посланици“. Затова според духовника е неприемливо да се коментират личните качества на предстоятеля о. Филип. „Нима някой може да каже за посланика, че не е общителен или че не е учтив, или нещо друго? Той е посланик и личните му качесва нямат отношение. Да не би някой да се набърква във вътрешния живот на норвежкото или японското посолство? Всичко там се решава съответно от президента (руският църковен дипломат явно не знае, че Норвегия е кралство - б. р.) или императора на страната. Така че, тук е посолство. И всички вие, които имате български паспорти, ако ви харесва тук, моля, заповядайте, но се съобразявайте с реалността“.
С тези изказвания игумен Исидор показа пълната си подкрепа за действията на предстоятеля о. Филип, който от самото си пристигане в подворието започна да насажда разделение между енориашите на храма на етнически принцип. Той демонстрира на практика как действа осъденият като ерес принцип на етнофилетизма, който разделя християните по националност.
Гостът от Йерусалим направи паралел между днешната българска интелигенция, част от която се черкува в руския храм, с руската предреволюционна интелигенция, която „сама бидейки нецърковна, дойде в църквата, не за да спасява душата си, а за да спаси църквата, представете си. Това са хора, които идват и заявяват – батюшката не говори както трябва, не служи както трябва, всичко тук е неправилно. Идва тук някакъв интелигент – нямам предвид конкретно лице, а събирателен образ - и се държи точно като героя на С. Маршак „Разсеяният от улица Басейна“: „Пошол в бюфет купить билет...“, изобщо без да знае къде се намира“.
Енориашите на руския храм бяха напътени, че трябва да се отнасят със своите началници като монаси към игумените си и в частност към предстоятеля на подворието (въпреки че руската практика е изкривила църковната традиция и използва титлата игумен като административно отличие). За да убеди присъстващите, че са длъжни да се държат с предстоятеля по примера на монаси с игумена си, о. Исидор се обърна за помощ към монашеските примери от Света Гора:
„Присъствах на един случай на Атон, когато някакъв работник се оплака на един старец, че има пролем с началството. „Не разбирам, как така?“ - му каза старецът. - „Ако ти си истински християнин, не би могъл да имаш проблеми с началството, тъй като истинският християнин би проявил послушание и подчинение“. Ето и аз, когато от света на театъра отидох на Валаам, а там манастирът е много строг, бързо ми обясниха, че трябва да имам пълно послушание и има само три допустими израза: „Простете, благословете, помолете се за мене“. Тук трябва да има любов, всичко трябва да става с послушание“.
Относно писмото до Руския патриарх Кирил, подписано от почти цялата енория на храма, от българи и руснаци, игумен Исидор каза, че бил много възмутен. Според него „няколко десетки хора“ са предприели изключително дръзки действия. Само заради това, че „местните“ не го харесват, от Москва няма да си отзоват представителя. „Вие какво си мислите, че онези в Москва са глупаци ли?“ – завърши с риторичен въпрос духовникът.
В края на проповедта си о. Исидор се опита да успокои народа, като изтъкна пред енориашите, колко хубав и спокоен е животът на православните у нас и колко тежко се живее в Йерусалим. „Това е град на три религии, казваме понякога с гордост, но трябва да видите презрението и враждебността, с които арабите и ортодоксалните евреи гледат християните, те ни смятат за сатанински служители; може да се случи, ако вървиш из Стария град, да те заплюят, а понякога и да те ударят. Елате и вижте, какво е в Йерусалим, елате да усетите омразата на мюсюлманите и евреите, а след това, като се върнете във вашата хубава и топла България, ще оцените какъв хубав живот имате...“.
След това о. Исидор покани българските свещеници да съберат група поклонници и да посетят светите земи...
Идването на о. Исидор в София се тълкуваше като пореден опит от страна на Руската патриаршия да се нормализират отношенията между предстоятеля на подворието игумен Филип с енорийската общност. Произнесената от духовника неделна проповед обаче още повече затвърди антибългарската позиция на руските свещеници в храма и същевременно показа на българите, че ще бъдат третирани като натрапници на чужда територия. В проповедта на игумен Исидор беше напълно игнорирано твърдението на Руския патриарх Кирил, че „към храма „Св. Николай“ действа и подворие“, като по този начин предстоятелят на Руската църква показа, че водещо място в живота на „Св. Николай“ заема енорията, основана от приснопаметния архиеп. Серафим (Соболев), а към нея има подворие като представителство на Московска патриаршия. Игумен Филип и неговите привърженици застъпват противоположната теза: към храма няма енория (еклезиологичен нонсенс!), а дипломатическо представителство.
Същевременно не е ясно дали това е официалната позиция на Московска патриаршия, или са лични импровизации на тема външноцърковна политика на двамата игумени без манастири.
Снимки: сайт на руското подворие в София
