Миналата година се навършиха 140 години от отпечатването на първия цялостен превод на Свещеното Писание на български език. По този повод в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 21 май се проведе полудневна конференция по повод тази 140-годишнина. Организатор на тържеството беше Българското библейско дружество, носещ правата на така наречената Славейкова Библия, чието отпечатване е осъществено през 1871 г. в Цариград (Истанбул).
При откриването приветствие към присъстващите отправи проф. Димитър Киров, председател на Българското библейско дружество. Той подчерта, че за жалост Свещеното Писание не е настолна книга на съвременния християнин, но че то е живо и живително Слово на Бога и без него личният християнски подвиг не е поставен на твърди основи. Свещеното Писание е също важно за богообщението както светото причастие, подчерта проф. Киров.
Поредицата от четири доклада откри пастор Бедрос Алтунян от Евангелската методистката епископална църква във Варна с доклад на тема „Славейковата (Цариградската) Библия и приносът ѝ за Българското Възраждане и борбите за национално Освобождение“. Той запозна аудиторията с подробности от работата на д-р Алберт Лонг и Илия Ригс, Константин Фотинов, Христодул Сечанов и Петко Славейков по превода на първата Библия на говорим български език. Пастор Алтунян подчерта, че д-р Лонг и усилията на Българското библейско дружество са изиграли голяма роля за засилване на вниманието към България, а следствие от това били репортажите на известния американски журналист Джанюариъс (Януарий – б. р.) Макгахан, кореспондент на английския вестник „Дейли Нюз“, които репортажи променили мнението на английското общество и направили възможно Великобртиания да възприеме воденето на Освободителната война от страна на Русия.
В доклада си проф. Цветанка Георгиева отбеляза приноса на Петко Славейков за това, че чрез превода на Библията той поставил основите на съвременния книжовен български език. В доклада беше обърнато внимание на факта, че в основата на превода на Петко Славейков са търновската и пловдивската книжовна школа и източните говори. Проф. Георгиева, без да пренебрегне делото на Неофит Рилски, отбеляза, че Петко Славейков е съумял да надрастне даден диалект и, основавайки се на спецификата на източните говори, е обогатил превода с думи, характерни за западните говори, като умерено е съхранил и обновил някои църковнославянски изрази. В старанието си да изтъкне заслугите на П. Славейков, проф. Георгиева прекалено засили неговата роля за сметка на други участници в превода като К. Фотинов и Хр. Сечанов. На всичко отгоре непознаването на оригиналните езици на Библията – еврейски и гръцки – я доведоха до пресилени твърдения за стилистичната работа на Славейков.
Пастор Венцислав Стойков подробно засегна корекциите, редакциите и ревизиите, които е претърпял Славейковата (Цариградската) Библия през следващите десетилетия от края на 19 век и през 20 в. Той запозна широката аудитория с работата по тези важни редакции. Направи впечатление обаче, че той въобще не спомена за изготвения по време на първата ревизия на протестантската Библия синодален превод на Библията от най-добрите български езиковеди на епохата.
Особен интерес в библеистичните среди предизвика докладът на доц. д-р Ивайло Найденов от Богословския факултет на СУ, който се спря на евраизмите (заемките от библейски еврейски език), които се срещат в превода на Цариградската Библия. Доцент Найденов обясни етимологията на думи като „алилуия“, „амин“ и „курбан“, като при това отбеляза факта, че преводачите на Цариградската Библия са се ръководили от ясни и строги принципи на превод на тези думи. Подчертано беше, че преводачите навсякъде в началото на псалмите оставят непреведена думата „алилуия“, а вътре в самия псаломски текст те я превеждат с „хвалете Господа“.
На тържеството присъстваха и видни гости като доайените на българката Библеистика проф. Славчо Вълчанов и проф. Иван Желев Димитров. И двамата дългогодишни професори (съотв. по Свещено Писание на Стария Завет и Свещено Писание на Новия Завет) в редица свои статии и трудове са засягали проблематиката както на Цариградския превод на Библията, така и историята на преводите на български език. Двамата старши професори заедно с видния ни библеист проф. протпрезв. Николай Шиваров, както и с доцент и вече професор Емил Трайчев, доц. Ивайло Найденов и гл. ас. Румен Стефанов са авторите на най-новия превод на Библията на български език, от който преди 10 години излезе от печат Новият Завет, а в скоро време се очаква и отпечатването на Стария Завет. Да се надяваме, че положеният от видните библеисти и познавачи на класическите библейски езици труд ще получи своето заслужено признание от нашите съвременници. За да може човекът от времето на свръх-модерните технологии на 21 век да стане съпричастен към текста на Божието слово – текст, който поради боговдъхновените истини е непреходен и вечен.