Днес в Банско президентът Георги Първанов ще оглави инициативния комитет за възстановяване на известното като „Банската махала“ крило на Зографския манастир на Атон, строено някога от банскалии. Основен ктитор е бил богатият по онова време търговец хаджи Вълчо, изнасял памук за Европа и имал кантори в Солун и Виена. Състоянието на тази манастирска част е окаяно, всичко се руши и има нужда от спешна реставрация. На първо време ще са нужни около 1 400 000 евро, но няма да са достатъчни, каза пред в-к „Струма“ кметът на Банско Александър Краваров. Той припомни, че реставрацията ще обхване още и часовниковата кула на манастира.
Сред инициаторите на кампанията „Да възродим едно хранилище на българската памет“ са Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил (почетен председател), кметът на Банско Александър Краваров, проф. Михаил Енев, Симеон Пашов, проф. Георги Бакалов, акад. Светлин Русев, акад. Антон Дончев, актьорът Васил Михайлов, Христо Стоичков и др.
Програмата на държавния глава в Банско предвижда също полагане на цветя пред паметника на преп. Паисий Хилендарски от 16:40 ч.
Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Основан е в края на 9 или началото на 10 в. от трима братя – българи от Охрид: Аарон, Моисей и Йоан. През Средновековието е даряван щедро от българските владетели Йоан Асен Втори (1218-1241) и неговите наследници и от цар Йоан Александър (1331-1371). Получавал е поземлени дарения от византийски императори, румънски и сръбски крале. В днешния си вид съществува от 16 в. В манастирския двор са изградени две църкви и няколко параклиса.
Днешните сгради на „Зограф“ са сравнително „нови“ – от средата на 18 в. насам. Южното крило е от 1750 г., източното – от 1758 г., малката църква – от 1764 г., голямата – от 1801 г., северното и западното крило са от втората половина на 19 в., а строежите в едри линии завършват през 1896 г. с храма „Св. Кирил и Методий“ и надстрояването на камбанарията.
По стените на църквите са изписани образите на множество български светци: Йоан Рилски, братята Кирил и Методий, техният ученик Наум Охридски и др. Като културно и църковно средище Зографският манастир е посещаван от много български духовни и просветни дейци: Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх), Козма Зографски и др. В него е работил над своята История славянобългарска преп. Паисий Хилендарски. Манастирът притежава и богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява житието на св. Наум Охридски, запазено в препис от 15 в., житието на св. Петка от 14 в., оригиналът на История славянобългарска, Зографската история и др.
Източното крило или т. нар. „Банска махала“ на Зографския манастир става известна под това име още през 18 в., след като манастирското крило е възстановено през 1758 г. благодарение на ктитора хаджи Вълчо от Банско, брат преп. Паисий Хилендарски.
Хаджи Вълчо (ок. 1705 – 1766 г.), е известен като ктитор на Хилендарския и Зографския манастир. Името му се споменава в епархиалните им поменици като техен благодетел. Уважаван търговец, той притежава свои кантори от Виена до Кавала. Строи ханове и мостове.
През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашеското име Лаврентий, и дава пари за обновяването на параклиса на обителта.
На следващата година прави щедри дарения и на Зографския манастир – обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата „Св. Успение Богородично“. В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира.
* Източник: в-к Струма – FOCUS
