Утре Българската църква чества паметта на св. Георги Победоносец. Празнични богослужения ще има в цялата страна. В София има няколко храма, посветени на св. Георги - ротондата в двора на президентството, храмът "Св. Георги" на бул. "Св. патриарх Евтимий", църквата в квартал Дървеница и в спортния комплекс Герена. Освен това храмов празник имат Кремиковският манастир "Св. Георги" и манастирът в Горни Богров.
В навечерието на Гергьовден, на 5 май, от 17 ч. ще бъде отслужена възкресно-празнична вечерна служба с петохлебие в храм „Св. Георги" на бул. "Св. патр. Евтимий". а в ротондата "Св. Георги" вечернята ще бъде отслужена от викария на патриарх Максим Знеполски епископ Йоан заедно с протосингела ставроф. ик. Ангел Ангелов.
В неделя на 6 май празничната литургия в храм "Св. Георги" ще отслужи протосингелът отец Ангел Ангелов, а Знеполският епископ Йоан ще освети бойните знамена пред храм "Св. София". След това от 13 ч. епископът ще отслужи водосвет в Кремиковския манастир.
Паметта на св. Георги Победоносец се чества на 23 април, когато той е пострадал мъченически. Тъй като тази дата често се пада в периода на Великия пост, църковният типик е постановил празникът на обичания от всички народи светец да се чества в понеделника след Великден (втория ден на Великден). Така отбелязвали Гергьовден във Византия, както и днес в Гърция и гръкоезичните църкви, в Румъния. По стар стил св. Георги се пада на 6 май, когато паметта му се чества от православните църкви, които следват в богослужението си юлианския календар. Но ако Великден се случи по този календар след тази дата, тогава празникът следва да се измести след Страстната седмица.
Единствено Българската църква, която служи по нов стил, е възприела по пастирски съображения практиката св. Георги да се чества на постоянна дата - 6 май, както е по стар стил. В българския вариант тази дата никога не може да се падне по време на Великия пост, защото по нов стил Великден може да се падне най-късно през 25 април.
Икона: Таня Кондова-Пенева
