Вчера, 27 април, в късния следобед в Синодната палата се състоя среща на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и придружаващите го лица с Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод. След молебена, отслужен в параклиса "Св. цар Борис", патриарх Максим връчи на своя гост най-високото отличие на Българската православна църква - ордена "Св. цар Борис". В словото си при връчването на църковната награда Негово Светейшество патриарх Максим се спря на онези моменти от историческото минало на двете църкви, когато българският православен народ е получавал подкрепа от Руската църква в дни на изпитания. По-конкретно той отличи следните исторически събития: руската помощ по време на османския период, помощта за преодоляването на схизмата на Българската църква и помощта по времето на разкола, възникнал след падането на тоталитарния режим. Той каза:
"Хилядолетни братски взаимоотношения свързват нашите две църкви и нашите два благочестиви православни народа. Помощта и подкрепата, която сме получавали в дни на изпитания от страна на Руската православна църква и на православна Русия, ще останат завинаги в паметта ни като Църква и народ, за да свидетелстват за истинността на Христовата повеля, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:13). Винаги ще оставаме признателни за стореното за нас от Вашите предци през време на османския период, винаги ще помним усилията, които в своето време полагаха приснопаметните руски йерарси за преодоляване на схизмата, десетилетия наред тровила църковния ни живот, никога няма да забравим подкрепата, дошла от страна на Руската православна църква в годините на достопечалния разкол в родната ни Църква".
Патриарх Максим спомена и за българския принос към историята на Светата Рус:
"Радваме се и на признанието, което и нашият скромен принос към Светата Рус е получавал и получава в Русия, свидетелство за което бяха тържествата във връзка с 600-годишнината от блаженото успение на Киевския, Литовски и Московски и на цяла Русия митрополит Киприан Цамблак".
Освен това Българският патриарх изрази и подкрепата на Българската църква за всеправославните усилия за свикването на Всеправославния събор:
"Уверени сме, че и в годините на Вашето светителстване ще продължат да се задълбочават двустранните и междуправославните връзки, а особено – нашите съвместни единомислени усилия към свикването и провеждането на Светия и велик събор на Православната църква, за чиято подготовка Московската патриаршия има своя значителен принос, и който целият православен свят очаква".
От своя страна Московският и на цяла Русия патриарх Кирил заяви в словото си, че за него е голяма чест на получи най-високата награда на Българската православна църква:
"Когато предстоятел получава награда на друга Поместна църква, то това става не толкова заради лични заслуги, колкото е знак за нашето единство в Христа. Награждаването ми с ордена на основателя на българското Православие ми напомня преди всичко за това, колко тясна е духовната връзка между нашите Църкви".
Патриарх Кирил отбеляза, че добрият почин на цар Борис за християнизацията на българския народ е намерил своето продължение и в Русия. Руският народ и до сега с благодарност си спомня за множеството духовници и монаси, дошли от България, за да помогнат за разпространението на християнството в Киевска Русия чрез славянската писменост:
"Покръстителят на Русия, св. равноаполстолен цар Владимир, започнал да търси истинската вяра по времето, когато в България вече съществувала автокефална поместна православна църква, оглавявана от патриарх. Затова, когато той решил да приеме източно-православната вяра и се обърнал за това към Константинопол, за християнското просвещаване на Русия били използвани славянското богослужение и църковната книжнина, които вече съществували в Българското царство. А колко монаси, свещеници и учители дошли от България в Киевска Русия, за да се потрудят за християнското просвещение на нашите предци! Тези праведни хора продължили мисията на светите равноапостолни Кирил и Методий на руска земя и ние винаги ги помним с дълбока благодарност ."
Патриарх Кирил говори за Освобождението на България от Османско иго като за естествен плод на братските отношения между българския и руския народ, ярка проява на които е ролята на св. Киприян Цамблак за "вечното съединяване на нашите народи със здрави духовни връзки".
Предстоятелят на РПЦ посочи общата вяра като фундамент, върху който да се стъпи за отстояването на християнските корени на Европа от нашите два народа.
Патриарх Кирил заяви, че и занапред нашите две сестри-църкви ще работят за укрепване на единството на православните християни.
В края на словото си патриарх Кирил отправи молитва за усилване на братските връзки между нашите две църкви и народи.
Патр. Кирил се разписва в книгата за почетни гости на Св. Синод
