Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)

chudo.01.Still005На 25 април, сряда, в кино "Влайкова" в столицата от 19.00 ч. ще бъде представен документалният филм на Надя Христова "Чудо голямо" (2012, 51 мин.) Във филма участват актьорите Йосиф Сърчаджиев, Велизар Бинев и др., а сцените са снимани в миньорското градче Бухово край „Кремиковци“ през периода 2009-2011 г. Входът за премиерата е свободен. В краткото есе, което представяме, авторите на филма разкриват източника на своите вдъхновения - голямото чудо на живота, върху който ходим като по вода.

                                                                           ***

"Чудото е опасна тема. Там е работата, че ако хората вярват в Бог, защото са преживяли чудо, вярващите ще бъдат малцина… (Откъс от интервюто на проф. Калин Янакиев във филма)

Не сте ли забелязали, че съвременният човек все повече го е срам да се срути, срам го е да говори, брониран е, няма желание да изкара дълбините си. Живее в един свят на невероятно стеснение от общуването. Той и затова не се среща. Защото, за да се срещнеш, трябва да излезеш на друм, да започнеш да дишаш. Ето, от това обаче съвременните хора се боят, затова ще кажат за чудото на живота „Е, чудо голямо!“

…А всичко около нас е чудесно, то е прекрасно. Има мигове, в които виждаме цялата негова красота и абсолютна обоснованост. Изведнъж усещаме, че това не е случайно – че нито то е случайно, нито ние сме случайно в него. Същевременно ние всички сме поставени върху вода - и трябва да ходим върху вода. Днес може би ни изглежда, че земята под нас е твърда, но ние знаем, че във всеки един момент нещо може да се срути и в този момент да престанем да съществуваме. Всичко винаги може да се случи. Връзките ни не са обезпечени, нищо не е обезпечено – ние ходим по вода.

Ако осъзнаеш, колко е необезпечено нашето битие, ти ще трябва да застанеш в ступор, да не можеш да направиш нито една крачка – защото ще трябва да ходиш по вода.

Другата възможност е да тръгнеш и да подадеш ръка.

Много е интересно, че повечето хора правят тъкмо това, без дори и да се замислят за Бога. Ти се убеждаваш, че има Бог, тогава, когато тръгнеш и извикаш: "Господи, помогни ми, защото аз по вода вървя!" Това е своеобразното мъжество и чудо на вярата.

Много хора са носили морални учения, мнозина са внасяли закони, активисти са работили за подобряването на света, но една такава сюблимна радост никой освен Него не е носил на тоя свят:

- че е дошъл краят на края, че смъртта се е свършила, че има окончателен отговор, че има абсолютен смисъл, че и най-дребното нещо има смисъл, че има поглед, в който всичко е докрай и завинаги осмислено.

Тези неща трябва да бъдат припомнени от християнството, с тях то ще се върне в сърцата на хората, които казват „чудо голямо!“ Как да не е „чудо голямо“ – изключително голямо чудо е!

Две хиляди и кусур години камбаната бие всеки ден за Онзи, Когото Юлиан Отстъпник и Ницше нарекоха „Оня, Галилеянина, Който успя да измами целия свят“. Е, как успя да го измами – как?

Какви ли не режими са смачквали с валяка си земята, а тая камбана продължава да бие. Тя надживя вековете на робствата, на тоталитаризмите, на „окончателната и пълна победа“ на едно и крушението на друго. Мина и отмина като вятър – няма го вече. Няма ни комунизъм, ни нацизъм. Дойде им краят, „мястото им вече не ги познава“, а камбаната продължава да звъни…

Ако на това му се казва „Чудо голямо“, да – чудото е голямо!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33u6x 

Разпространяване на статията:

 

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата