Мотивирано предложение от Инициативен комитет към Ловчанска епархия начело с Ловчански митрополит Гавриил за обявяване на Н. Св. Българския патриарх Максим за почетен гражданин на град Ловеч беше разгледано в постоянните комисии на Общински съвет в Ловеч. Предложението е подкрепено от 24 човека, сред които личат имената на Цветослав Ковачев, Емил Брънеков, Иваничка Драгнева, Галя Вълева и други. В мотивите се казва:
"Патриарх Максим успява в трудни за Църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет и да извърши всичко, което е възможно, за да се открива пътят на спасението за всеки българин. През тези години държавата дори търси сътрудничеството на Българската църква по темата за мира в света. Негово Светейшество участва активно в междудържавни и междуцъровни форуми за отстояване на християнските миротворни принципи.
През този период патриарх Максим става доктор хонорис кауза на Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София и почетен член на Московската духовна академия. Под неговото перо излизат три тома църковно-проповеднически слова, озаглавени “На Господнята нива”. Награден е с най-високи държавни отличия: орден “НР България”, I степен (1974), орден “13 века България” (1985 г.).
За разлика от други комунистически страни в България Православната църква се радва на уважение, макар да е признавана само нейната културна и просветна роля в историята, но не и нейната духовна и спасителна същност. Въпреки всички трудности в България Църквата продължава да съществува и да действа, а патриархът със свойствения му тих начин на въздействие – да отстоява нейните позиции в редица трудни ситуации. През 1968 г., още като Ловчански митрополит, той съдейства за връщането на монасите в Рилския манастир (няколко години преди това обителта е превърната в “музей”, а монасите принудени да я напуснат). Съхранява от разрушение миньорската църква “Св. Йоан Рилски” в центъра на Перник. С твърдата си позиция патриарх Максим не допуска Църквата да бъде въвлечена в т. нар. “възродителен процес” през 80-те години на 20 в.
През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и “нежните революции” в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата, като използват антикомунистическа реторика. Така в началото на 90-те години в Българската православна църква се извършва опит за преврат. Създава се църковен разкол на политическа основа, подкрепен от тогавашната гражданска власт. Учредява се т. нар. “нов синод”, поставя се “алтернативен патриарх”, издават се уволнителни разпоредби за архиереи и за Българския патриарх. Завзети са с щурм сградата на Св. Синод, множество столични храмове. За кратко време е окупирана и сградата на Софийската св. митрополия.
През 1998 г. в София се провежда всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен. Това е най-скъпият подарък за слава Божия на патриарх Максим за неговия 90-годишен юбилей: една утвърдена в единството си Българска църква. (авторите на текста тук са сбъркали: възвръщането на храмовете и манастирите, завзети от разколниците, стана през 2004 г., при 90-годишнината на Негово Светейшество Българския патриарх Максим - б. р.)
Българският патриарх Максим е удостоен със званието почетен доктор на Християнската богословска академия във Варшава. В Гербовата зала на Президентството президентът на Р България Георги Първанов награждава Негово Светейшество патриарх Максим с най-високия български орден “Стара планина” - I степен за големите му заслуги в духовния живот на българския народ и за мъдрото управление на делата на Българската православна църква".
